О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
С., 02.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4004/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. С. Г., чрез адв. С. Ц., срещу определение № 248 от 26.07.2017г., постановено по гр. д. № 2998/2017 г., по описа на ВКС, IV г.о. с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба срещу решение от 29.03.2017г. по гр. д. № 1758 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1293 от 11.08.2016 г., постановено по гр. д. № 149 по описа за 2016 г. на Бургаския районен съд.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неправилно съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима предвид цената на иска, а именно – 1704,74 лв., като се позовал на нормата на чл. 71, ал.2 ГПК и счел, че същата представлява 1/4 от данъчната оценка на процесната част от имота – 118,15 кв. м. ид. ч. Касаторът твърди, че по отношение на настоящия случай е приложимо изключението, предвидено в хипотезата на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК, доколкото ипотечното право има вещноправно действие, като евентуално сочи, че отрицателният установителен иск за несъществуване на ипотечно право има обуславящо значение за правото на собственост, което на самостоятелно основание обосновава допустимостта на касационното обжалване. Същевременно поддържа, че неправилно е посочен начинът на определяне на цената на иска. Счита, че същата е 8022,39 лв., а не както неправилно е определена в размер на 6818.98 лв. и се изчислява съобразно правилото на чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК – съобразно данъчната оценка на целия имот – 77 338.10 лв., респективно на процесните 118,15 кв.м. ид.части от него – 8022.39 лв. Навежда се довод за неправилно поставяне на знак за равенство между цената на иска и начина на определяне на размера на държавната такса. Искането е за отмяна на обжалваното определение и разглеждане по същество на касационната жалба.
Ответната страна [фирма] взема становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, преграждащ развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по предявен иск от Л. С. Г. срещу [фирма] за признаване за установено в отношенията между страните, че не съществува ипотечно право по отношение на 118,15 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.618.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
За да постанови връщане на подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на касационния съд е приел, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. За да формира този извод е приел, че цената на иска е една четвърт от данъчната оценка на процесните 118,15 кв.м. ид.ч. от поземления имот или 1704,74 лв.
С нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК е установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е с императивен характер – не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с цена на иска под 5000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК цената на иск за съществуване на договор е стойността на същия, а когато има за предмет вещни права върху имот – данъчната оценка на имота, а ако липсва такава – пазарната оценка на вещното право. Към исковата молба е приложено удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д./04.01.2016г., от което е видно, че данъчната оценка за целия имот от 1139 кв. м. е 77338,10 лв., като ищецът посочва като цена на иска си за процесните 118, 15 кв.м. от него сумата от 8022,39 лв. Така посочената от ищеца цена на иска в размер на 8022,39 лв. е възприета от първостепенния съд, срещу нея не е възразил ответникът и върху същата е внесена и следващата се държавна такса. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и съобразно действащия към този момент процесуален закон. На следващо място тя се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на настоящия състав за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК регламентира начина на определяне на дължимата държавна такса, която е процент от цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 248 от 26.07.2017 г., постановено по гр. д. № 2998/2017 г., по описа на ВКС, IV г.о.
ВРЪЩА делото на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: