О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
С., 02.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1254/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Нирвана 8”ЕООД чрез адв.М. срещу разпореждане от 17.01.2019г., постановено по в. гр. д. № 2559 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително решение № 2 от 2.01.2019г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е недопустимо, евентуално – неправилно, тъй като срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, препятстваща влизането му в сила, и с определение №28 от 15.01.2019г. по ч.гр.д.№ 185/2019г. на ВКС, ІV г.о., на основание чл.282, ал.2 ГПК е спряно изпълнението на това решение до приключване на касационното производство. Искането е настоящата инстанция да обезсили, евентуално – да отмени обжалваното разпореждане.
Ответникът по жалбата Ю. П. П. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Софийският апелативен съд е потвърдил осъдително решение на Софийски градски съд срещу дружеството – жалбоподател в полза на Ю. П. П.. Това въззивно решение е изпълнително основание съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК и на негова основа може да бъде издаден изпълнителен лист, независимо дали е влязло в сила. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 282, ал. 1 от ГПК, според която подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението. Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението само по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Обстоятелството, че по реда на чл.282, ал.2 ГПК вече е спряно от касационната инстанция изпълнението на невлязлото в сила решение, не представлява пречка за издаване на изпълнителен лист, а само препятства провеждането на принудително изпълнение по този лист до отпадане на основанието за спиране. В случай, че касационното производство приключи с влязъл в сила съдебен акт за отхвърляне на иска, изпълнителният лист подлежи на обезсилване.
При този изход на производството разноски на жалбоподателя не се следват, а насрещната страна не е претендирала такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.01.2019г., постановено по в. гр. д. № 2559 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Г. М.
на определение по ч.гр.д. № 1254 по описа за 2019 г.
на ВКС, ГК, Трето отделение
Съгласна съм с извода на мнозинството за законосъобразност на разпореждането за изпълнителен лист на основание невлязлото в сила осъдително въззивно решение, въпреки че е издадено след определение за спиране на изпълнението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Намирам обаче за непълни изложените мотиви.
Съгласно чл. 404, т. 1, пр. 3 ГПК, такова въззивно решение е изпълнително основание (титул). Позитивното определение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК не се отразява върху редовността на решението от външна страна, нито на правото на принудително изпълнение, което то удостоверява и не отрича правото на взискателя да се снабди с изпълнителен лист (арг. от чл. 406, ал. 1 ГПК). Правото се погасява с касационно решение за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска или с което въззивното решение е обезсилено, а производството е прекратено. Към момента касационното производство е висящо.
Издаденият изпълнителен лист не е безцелен, а от него ищецът има правен интерес. Определението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е пречка за действия по принудително изпълнение (чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК), но е основание да се образува изпълнително дело (чл. 426, ал. 1 ГПК). С обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК длъжникът е извършил залог на парична сума съгласно чл. 181, ал. 1 ЗЗД по специалната сметка на ВКС. Заложената сума обезпечава изпълнението на невлязлото в сила решение, но тя е имущество на длъжника. Процесуалният закон допуска условия и ред сумата да бъде преведена по сметка на съдебния изпълнител, но за това е необходимо изпълнително дело.
С невлязлото в сила въззивно решение върху главницата са присъдени законни лихви след предявяване на иска. Извършеното обезпечение не ги обхваща (т. 1 от ТР № 6/ 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/ 2014 г. ОСГТК на ВКС). Макар след определението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК законът да изключва действията по принудително изпълнение, той допуска взискателят да възложи на частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника поради присъдените лихви, необхванати от залога (чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) и да поиска съдебният изпълнител да наложи обезпечителни мерки за тях (арг. от чл. 391, ал. 5 ГПК).
Следователно изпълнителният лист удовлетворява изискванията по чл. 406, ал. 1 ГПК и обслужва правен интерес, въпреки че е издаден след позитивно определение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.
СЪДИЯ: