О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
С., 30.05. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4641/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10679/20.07.2018 г. на В. А. Н., подадена чрез адв. Б. Вавова, против въззивно решение № II – 50/26.06.2017 г. по възз.гр.д. № 734/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 25/11.04.2018 г. по гр.д. № 17/2018 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което са отхвърлени предявените от В. А. Н. против [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на заповед № К 004/19.01.2018 г., издадена от Кмета на [община], с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кметски наместник“ на [населено място], [община] и за заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на незаконно уволнение вреди за периода от 22.01.2018 г. до 22.07.2018 г., като неоснователни.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконоосъобразна. Иска отмяна на постановеното въззивно решение и уважаване на предявените искове.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържа, че въпросите „Налице ли е противоречие между посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, когато цифром в Заповедта е записано основанието по чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА, а словом се сочи липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата?“ и „Следва ли работодателят да съобрази изискванията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за мотивиране на Заповедта, което е посочено словом, ако цифром е посочил като основание текста на чл. 46 а, ал. 3 ЗМСМА?“ са разрешени в противоречие с решение № №746/20.01.2011 г. по гр.д. № 119/2010 г. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 81/08.05.2012 г. по гр.д. № 1363/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – [община], който е приподписан от юрисконсулт Д. Й.. Изразено е становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима.
Окръжен съд – Бургас се е произнесъл като въззивна инстанция, по предявените от В. А. Н. против [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225 КТ. Установено е от фактическа страна, че на основание трудов договор № 58/13.11.2015 г. между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което В. А. Н. е заемал длъжността „кметски наместник“, а със заповед № К 004/19.01.2018 г., постановена от Кмета на [община] трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че трудовият договор се прекратява поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, доколкото разпоредбата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА урежда универсална възможност за прекратяване на трудовия договор предсрочно без предизвестие. Това уволнение е дискреционно субективно потестативно право на органа по назначаването и се изразява във възможността за едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по целесъобразност. Съдебният контрол за законност на уволнение на Кметския наместник е допустим, но се разпростира в две насоки – относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл. 46а от ЗМСМА. Уволнението по чл. 46а от ЗМСМА не се съвместява с някое друго основание в КТ и не се нуждае от мотивиране. Поради изложеното Окръжен съд – Бургас е намерил, че доводите на ищеца за противоречия в уволнителната заповед по отношение на основанието и мотивирането на заповедта са несъстоятелни, доколкото трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 46а, ал. 3 от ЗМСМА, което не се нуждае от мотивиране от страна на работодателя и не може да се отнесе към никое от основанията за прекратяване на трудово правоотношение, съдържащо се в нормите на Кодекса на труда.
Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно.
Поставените в изложението въпроси изразяват становището на жалбоподателя относно основанието, на което е прекратено трудовото му правоотношение. Както в предходните инстанции, така и сега уволненият служител поддържа, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ. Не така е възприето от решаващия въззивен съд обаче. Изрично е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. Следователно повдигнатите въпроси нямат отношение към решаващите изводи на съда. Окръжен съд – Бургас се е произнесъл по законосъобразността на приетото от него уволнително основание. Въпрос във връзка с решаващите мотиви на съда не е повдигнат, а единствено се защитава тезата на уволненият служител във връзка с твърдението му, че е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и е налице несъответствие в оспорваната заповед. Ето защо следва да бъде направен изводът, че формулираните въпроси не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № II-50/26.06.2017 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по възз.гр.д. № 734/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ