7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
С., 24.06. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 830/2019год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №56 от 13.07.2018г., постановено по в.гр.д.№164/2018г., Видински окръжен съд е потвърдил решение № 51 от 19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 192/2017г. по описа на РС – [населено място], в обжалваната част, с която РС – [населено място] е осъдил Земеделски производител В. Б. Й. от [населено място], да заплати на „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД със седалище и адрес на управление – [населено място], сумата 3235,30лв – платена цена по развален договор за продажба на 50т. маслодаен слънчоглед, сключен на 15.09.2014г., по който ответникът не е доставил цялото договорено количество, на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане; отхвърлил е предявения от Земеделски производител В. Б. Й. насрещен евентуален иск с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл.първо ЗЗД за заплащане на сумата 1 496.50лв. – стойност на предадени без правно основание 7.300т. царевица като неоснователен; осъдил е Земеделски производител В. Б. Й. да плати на „Инфрастроймонтаж-5”ЕООД сумата 9 016.10лв. – платената цена по развален договор за продажба на 100 т. царевица, по който ответникът не е доставил цялото договорено количество на осн. чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението; осъдил е Земеделски производител В. Б. Й. да заплати на „Инфрастроймонтаж-5”ЕООД направени по делото разноски в размер на 501.48 лв. – държавна такса, 800.81 лв.- възнаграждение на вещо лице и 788.61лв. – адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 59.86лв. и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Първоинстанционното решение в останалата му част, с която съдът е : отхвърлил предявения от „Инфрастроймонтаж-5”ЕООД иск с пр. осн. чл. 92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 896.00лв. – неустойка по чл. 8 ал.1 от договор за продажба на слънчоглед между страните, сключен на 15.09.2014г. като неоснователен; отхвърлил предявения от „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 919.39лв. – мораторни лихви върху главница 9016.10лв. за периода 25.11.2014г.-28.12.2016г. като неоснователен, както и в частта, с която е оставил без уважение искането на „Инфрастроймонтаж-5”ЕООД за присъждане на направени по делото разноски за разликата до пълния предявен размер от 616.83лв. – държавна такса, 985.00лв. – възнаграждение на вещо лице и 970.00лв. – адвокатско възнаграждение, не е било предмет на въззивното производство и е влязло в сила.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Земеделски производител В. Б. Й. чрез адв. Р. Д..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът посочва, че са налице основанията на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, като са кредитирани единствено представените такива от ищцовото дружество, в нарушение на чл.7, чл.8 и чл.9 от ГПК и принципите, заложени в тях – служебно начало, състезателност и равенство на страните в процеса необосновано е и е очевидно неправилно. Не формулира конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а излага единствено оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Не се позовава на никоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК, не се позовава на съдебни актове от обхвата на първите две от тях, нито обосновава с какво произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се единствено на основанието по чл.280 ал.2 ГПК като счита решението за очевидно неправилно, без да изложи конкретна обосновка в тази връзка.
Ответната страна „Инфрастроймонтаж-5”ЕООД, не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба против въззивното решение в частта на произнасянето по предявения от „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД против Земеделски производител В. Б. Й. иск по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата 3235,30лв – платена цена по развален договор за продажба на 50т. маслодаен слънчоглед, сключен на 15.09.2014г., по който ответникът не е доставил цялото договорено количество, и по предявения от Земеделски производител В. Б. Й. против „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД насрещен евентуален иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 496.50лв. – стойност на предадени без правно основание 7.300т. царевица, е недопустима с оглед нормата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК – цената и на двете претенции е под предвидения императивно в закона минимален праг от 5000лв. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Касационната жалба в останалата й част – досежно произнасянето от въззивния съд по претенцията, предявена от „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД против Земеделски производител В. Б. Й. по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата 9 016.10лв. – платената цена по развален договор за продажба на 100 т. царевица, по който ответникът не е доставил цялото договорено количество на осн. чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, и досежно разноските по делото, е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима.Същата е и редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Предмет на касационна проверка е единствено претенцията по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата 9 016.10лв. – платената цена по развален договор за продажба на 100 т. царевица, по който ответникът не е доставил цялото договорено количество. Във връзка с последната въззивният съд е приел , че не се спори между страните, а и се признава от ответника, че през ноември 2014г. са сключили неформален договор за продажба на 100 т. царевица при цена 205.00лв./т.; че ищецът е превел на ответника сума в размер на 20 000лв.; че ответникът е доставил 53,580т. царевица; че претендираното за неиздължено количество царевица от 46.420т. е на стойност 9 016.10лв.; че не се установява договорен падеж за изпълнение задължението на ответника за предаване на договореното количество царевица. Посочил е, че договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата – стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма, както и, че този факт не се и оспорва от страните пред двете инстанции. Приел е също, че претендирайки връщане на част от дадената по този договор сума обратно, поради неоснователното й получаване от ответника, като се позовава на неосъществената от него доставка, ищецът всъщност имплицитно с исковата молба въвежда и волеизявлението си за разваляне на процесния договор. По тези съображения е обосновал извод, че заявената искова претенция е основателна и доказана в пълния предявен размер.
В случая с оглед изложените мотиви и данните по делото се обосновава извод, че касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Изложението на касатора не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, обосновал решаващите изводи на съда, води до не обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 , т.2 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора. В тази връзка следва да се посочи и това, че позоваването на чл.280 ГПК е бланкетно – не се посочва и обосновава конкретно допълнително основание по смисъла на чл.280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК, липсва обосновка и за това с какво произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на решението.
В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК .
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а насрещната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК касационна жалба вх.№2542 от 13.08.2018г., подадена от В. Б. Й. чрез адв. Р. Д. В ЧАСТТА, насочена срещу въззивно решение №56 от 13.07.2018г., постановено по в.гр.д.№164/2018г., на Видински окръжен съд В ЧАСТТА на произнасянето по предявения от „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД против Земеделски производител В. Б. Й. иск по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата 3235,30лв – платена цена по развален договор за продажба на 50т. маслодаен слънчоглед, сключен на 15.09.2014г., по който ответникът не е доставил цялото договорено количество, и по предявения от Земеделски производител В. Б. Й. против „Инфрастроймонтаж-5” ЕООД насрещен евентуален иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 496.50лв. – стойност на предадени без правно основание 7.300т. царевица.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №56 от 13.07.2018г., постановено по в.гр.д.№164/2018г., на Видински окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
Определението в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: