О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 19.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1724/2019год.
Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3 т.2 от ГПК по повод подадена чрез адв. С. от САК частна касационна жалба от Е. Л. П. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Апелативен съд Велико Търново № 52 от 20.03.2019г. по в.ч.т.д. № 65/2019г. в часта, с която като краен резултат е оставено без уважение искането й за освобождаване от от внасяне на разноски в производството по делото.
Частната жалбоподателка твърди, че определението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон по подробно изложени в жалбата доводи. Като основание за достъп до касация подържа чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, като повдига въпросите, уточнени от съда : при заявено искане за освобождаване от разноски по делото, следва ли същите да бъдат определени като размер, за да бъде уважено същото, и може ли страната в хода на процеса да сезира съда с ново искане за освобождаване от разноски при наличие на отказ, обективиран във влязло в сила определение, и липса на нови факти, настъпили между първото и второто искане по чл.83 ал.2 ГПК? Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановките на т.12 от ТР№6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012 на ОСГТК на ВКС. Позовава се и на множество актове на ВКС, постановени в производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:
В случая е образувано производство по т. д. № 185/2018 год. по описа на Окръжен съд – Плевен въз основа на предявени от Е. Л. П. против М. Й. Нечев и ЕТ „Агроинвест- Боян Нечев” искове за обявяване на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД нищожността на сделка за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирана в нотариален акт № , том , рег. № дело № г. на Нотариус П. , с район на действие Районен съд – Плевен, с която ищцата и М. Й. Нечев продали на ЕТ „Агроинвест- Боян Нечев” за сумата 9 500 лв. недвижими имоти, описани в исковата молба; както и за осъждане на ЕТ „Агроинвест- Боян Нечев” да предаде на Е. Л. П. владението върху 1/2 идеална част от имотите – земя и сгради. С исковата молба е направено искане за освобождаване на Е. Л. П. от заплащане на такси и разноски за производството, тъй като няма никакви средства и здравословното ? състояние е влошено. Представена е декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК от Е. Л. П..
С определението си въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването на молителката – ищца, от внасянето на държавна такса в производството по т. д. № 158/2018 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, но не и от съдебни разноски.
За да обоснове този си извод е посочил, че от представената декларация за материално и гражданско състояние е видно, че ищцата към момента е на 66г., получава пенсия в размер на 400 лв. месечно; не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност; не е в граждански брак; източник на средства за издръжката ? е получаваната пенсия; не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, парични влогове; страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 100 лв. месечно; с Експертно решение № 0736 от 045/8.03.2016 година на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД са й определени 65 % трайно намалена работоспособност до 01.03.2018 година. Определената държавна такса за всеки един от предявените искове е в размер на 270.83 лв., или общо в размер на 541.66 лв. При тези данни е обосновал извода си, че частният жалбоподател (ищец в първоинстанционното производство) няма достатъчно средства да заплати държавна такса от 541.66 лв. и молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, в частта й за освобождаване от държавна такса по производството следва да бъде уважена. Приел е, че затрудненото материално положение на ищцата, обуславя освобождаване от държавна такса в производството по настоящото дело, но няма основание за освобождаване и от разноски по делото. На този етап от производството няма яснота относно размера на разноските, необходими за развитие на производството, а и когато същите бъдат определени и се окажат непосилни за страната няма пречка ищцата да предяви нова молба с искане за освобождаване от същите.
При тези мотиви повдигнатите от касационния жалбоподател въпроси се явяват обуславящи решаващите изводи на съда, а правното им разрешение от въззивния съд – в противоречие със задължителната практика на ВКС.
По повдигнатите въпроси практиката е уеднаквена с приетото ТР№6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012 на ОСГТК на ВКС и по-конкретно т.12 и т.13 от същото. Съгласно постановките на това тълкувателно решение, а и според трайната практика на ВКС, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е с оглед освобождаване на страна по делото от задължение да плаща такси и разноски по него, тя е за защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК . Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие /а не обратното – ограничаваща този достъп/. Релевираното по този ред искане се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по водене на делото, тоест с оглед на конкретно определена по размер «тежест», а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата.
Предвид отговора на въпросите, неправилен е изводът на съда, че няма основание за освобождаване на ищцата от съдебни разноски, тъй като на този етап от производството не е ясен техният размер, както и, че в хода на производството при яснота относно размера на разноските, при непосилност на ищцата да ги поеме, същата може да сезира съда с ново искане по чл.83, ал.2 ГПК.
За да се гарантира действителен достъп до правосъдие е необходимо на лицето да бъде осигурена реална възможност за попълване на делото с всички необходими за изясняването на спора доказателства, които съдът приеме за относими и допустими. В този смисъл след като е установено, че страната не разполага с достатъчно средства по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, неправилно е прието, че искането за освобождаване от разноски по делото е неоснователно.
Обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство, са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК /доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по делото/. И след като по делото са представени доказателства, установяващи наличието на имащите значение за извършването на преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, следва да се приеме, че са налице предпоставките за освобождаване от заплащането на разноски за събирането на относими към спора доказателства, допуснати от съда.
Предвид изложеното определението в обжалваната му част следва да бъде отменено като неправилно и вместо това по същество бъде постановено освобождаване на жалбоподателката от това задължение по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение на Апелативен съд Велико Търново № 52 от 20.03.2019г. по в.ч.т.д. № 65/2019г. в частта, с която като краен резултат е оставено без уважение искането на Е. Л. П. за освобождаване от внасяне на разноски в производството по делото.
ОТМЕНЯ определение на Апелативен съд Велико Търново № 52 от 20.03.2019г. по в.ч.т.д. № 65/2019г. в обжалваната част, както и потвърдената с нея част от определение № 89 от 25.01.2019г. по т.д.№185/2018г. на Окръжен съд гр. Плевен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Е. Л. П. от задължението за заплащане на съдебни разноски за производството по подадената от нея искова молба.
Връща делото на Окръжен съд гр. Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: