5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С., 19.02. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3434/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 130 от 31.03.2017г. на Софийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 31/2017 год., е потвърдено решение № 212 от 25.10.2016 год. по гр. дело № 677/2015 год. на Самоковския районен съд в ЧАСТТА, с която [фирма] / [фирма]/ е осъдено да заплати на К. Б. Г. сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание вследствие претърпяна от ищеца трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2015 год. до окончателното изплащане; в ЧАСТТА, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен размер от 20 000 лева, както и в частта, с която ответникът е осъден заплати на ищеца сумата 40.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска; 24.00 лева разноски за вещо лице в полза на РС – Самоков и 160 лева държавна такса, а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 900 лева и 96.00 лева разноски за вещо лице по сметка на съда, съобразно отхвърлената част от иска; отменено е решението в ЧАСТТА, с която К. Б. Г. е осъден да заплати на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за разликата над 900 лева до пълния присъден размер от 1200 лева и [фирма] е осъдено да заплати на К. Б. Г. допълнително сумата 40.00 лева разноски, както и да заплати по сметка на СОС допълнително държавна такса 160 лева и 38.00 лева – разноски за вещо лице.
Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева е подадена касационна жалба от К. Б. Г., чрез адв. М..
Подадената от [фирма] касационна жалба срещу въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 8 000 лева, е върната с влязло в сила разпореждане от 31.07.2017г. на СОС, поради което въззивното решение в тази част е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за отмяната му в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси:
1./ „Налице ли е съпричиняване от страна на работника при неизправна техника – в случая селскостопанската машина, с която той е работил ?“,
2./ „Следва ли да се приеме, че е допусната груба небрежност и неспазване на изискванията за безопасност на труда при хипотезата, че в деня на настъпването на трудовата злополука работодателят не е провел инструктаж и не е уведомил работника за повредата на селскостопанската машина?“. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и са обусловили изводите на съда. Към изложението са приложени решение № 65/2015г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014г. на ВКС, IV г.о. и решение по гр. д. № 5028/2010г. на Пернишкия районен съд, с оглед на което следва да се приеме, че се поддържат и основанията по чл.280 т.1 и т.2 ГПК във връзка с поставените въпроси.
Ответната страна [фирма] не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Касационната жалба е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1- 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Предявен е иск по чл. 200, ал.1 КТ.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е доказано наличието на предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Счетено е за установено, че на 16.07.2015год., докато изпълнявал трудовите си задължения при ответника – сенокосене, ищецът претърпял трудова злополука след отваряне на капачката на радиатора при горещ двигател, в резултат на което получил изгаряне с площ над 5% от телесната повърхност в областта на гръдния кош, дясната предмишница и корема, вследствие на което ползвал отпуск по болест за период от 136 дни. Съдът е приел за доказано и релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Позовал на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, предвиждаща възможност отговорността на работодателя да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Изходил е от разбирането, че не всяко нарушение на инструкциите по безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В тази връзка е приел, че в случая уврежданията са настъпили в резултат от отваряне капачката на радиатора на трактора при горещ двигател, което е грубо нарушение на правилата за безопасност – чл. 63, т. 1 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“, според който обслужването на трактора следва да става само при неработещ и студен двигател. Предвид това е формирал извода, че ищецът не е изпълнил основното си задължение при прегряване да изчака двигателят да изстине и тогава да предприема каквито и да било действия, за което е бил изрично предупреден с оглед спецификата на работата и честите аварии след прегряване на тракторите от запушване при косенето, особено през летните месеци. Съобразил е обстоятелството, че пострадалият работник няма как да не е знаел/предвиждал евентуалното настъпване на вредоносния резултат с оглед високата степен на вероятност от изригването на пара и гореща вода от прегрелия радиатор, което е очаквана последица от действията му при отваряне на капачката. Отчетено е и виновното поведение на работодателя, който неосигурил безопасни условия на труд, тъй като според свидетелските показания машината на ищеца често прегрявала, тъй като била много стара и амортизирана и двигателят често се запушвал, което налагало спиране на работа за охлаждането й. За справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът приел сумата от 16 000 лева., като при определянето й съобразил вида, характера и интензитета на субективните оплаквания в резултат на уврежданията, както и продължителността на търпените болки, които са били особено интензивни през първите седмици след злополуката и са отшумели напълно чак пет месеца след това, както и че през този период пострадалият се е чувствал непълноценен, разчитал е на чужда помощ в бита и е търпял физическите болки и стрес. Така определеното обезщетение е намалено наполовина, поради установеното съпричиняване на вредите, определено от съда на 50%.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Същите касаят оценката на конкретните факти и са привързани към оплакването на касатора за неправилност на решението. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Същевременно не се установяват и поддържаните допълнителни основания. С решение № 65/2015г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014г. на ВКС, IV г.о. се дава правно разрешение на различни правни въпроси, а с решение по гр. д. № 5028/2010г. на Пернишкия районен съд не се обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Същевременно касаторът не излага доводи защо разглеждането на повдигнатите правни въпроси /а не разглеждането на конкретната жалба/ ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а ако законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 130 от 31.03.2017г. на Софийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 31/2017 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: