Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр.София, 16.07. 2018 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Трето отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Д. С. гр.дело № 3649/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. М. Д., срещу въззивно решение № 4147 от 09.06.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 4483/2015г., с което е потвърдено решение от 13.11.2014г., постановено по гр.д.№ 1907/13 г. на Софийския районен съд, с което е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД сключеният на 25.08.2011г. предварителен договор, по силата на който [фирма] се задължава да продаде на Н. З. Г., следния недвижим имот: 1/10 ид.ч. от земя, находяща се в УПИ, съставляващ парцел ІV-38, отреден за имот с пл.№38 по плана на [населено място], район В., с площ по акт за собственост от 2100 кв.м., а по скица от 30.10.2007г. с площ от 2004 кв.м., при граници по акт за собственост: улица имот с пл.№14, имот с пл.№ 88, улица тупик, УПИ ІІ-42, УПИ ІІ-45 и УПИ ІІІ-90, с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с направените подобрения върху и под земята в описаното УПИ, представляващи асфалтово покритие, огради, входове с масивни врати, както и всички инсталации в т.ч. електрическа, ВиК, газова, както и съответната идеална част от правото на строеж на последните, находящи се на територията на двора на същия недвижим имот, както и обособена част от масивна постройка в източната част на сградата, представляваща хале с размери дължина 15 метра, ширина 25 метра, с площ от 375 кв.м. със самостоятелен вход в южната част, даващ излаз към двора, граничеща на юг с асфалтово покритие, на север със сграда масивна постройка, на изток със сграда масивна постройка и на запад с граници на поземления имот, която съгласно архитектурен проект, одобрен на 15.11.2004г. от СО „Дирекция Архитектура и благоустройство“, съставлява склад „Суровина“ разположен на кота + 0.00, на един етаж, със самостоятелен вход отпред/от северозападната фасада на сградата/ и самостоятелен вход отстрани- източната страна до товарния асансьор, като размерите на обособеното помещение са 25 метра на 15 метра по защрихованата част на проекта за разпределение на кота + 0.00 м. за сумата от 1000 лева.; Н. З. Г. е осъден, на основание чл.364, ал.1 от ГПК, да заплати на “АГРО – Л.“, Е., сумата от 1000 лева, представляваща договорената и неплатена цена за покупко-продажбата на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, а по сметка на СО, ПАМДТ „Надежда/В.“ сумата от 363.35 лева – местен данък, както и на основание чл.77 от ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 95.33 лева – държавна такса, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата от 545.33 лева – разноски по делото.
От касатора в касационната жалба и в пледоария по същество чрез адв. Д. и адв. С. се релевират доводи недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Касаторът счита за недопустимо въззивното решение, тъй като с него се потвърждава решението на районния съд, който не бил родово компетентен да се произнесе по предявения иск предвид цената му. Оплакването за неправилност се мотивира с неотчитане на обстоятелството, че с обявяването на предварителния договор за окончателен се нарушават интересите на фиска и ответника, както и с това, че съдът не изложил мотиви и не извършил анализ на представените документи, част от които откраднати, а друга част с невярно съдържание. Излагат се подробни съображения по същество на правния спор.
Ответната страна Н. З. Г., в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Д., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК с определение №127 от 21.02.2018г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, за преценка допустимостта на обжалваното въззивно решение във връзка с родовата подсъдност на правния спор.
Върховния касационен съд като съобрази данните по делото и становищата на страните намира следното:
В процесния случай е предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Касационната инстанция намира, че съобразно разпоредбата на чл. 69, ал.1,т. 4, вр. с т. 2 ГПК при иск за сключване на окончателен договор цената на иска е стойността на договора, а когато същият има за предмет вещни права върху имот – данъчната оценка на имота или пазарната стойност на вещното право. Предмет на процесния предварителен договор, чието обявяване за окончателен се иска, е прехвърлянето на правото на собственост върху 1/10 ид. ч. от описания недвижим имот и на обособената част – хале, от намиращата се в имота сграда. Данъчната оценка на 1/10 ид. ч. от недвижимия имот е 4229, 60 лв., а на обособената част от сградата с площ по данъчната оценка – 325кв.м. / а по договора и исковата молба -375кв.м./ е 105 110, 10 лв. Според разпоредбата на чл. 104, ал.4 ГПК искове по граждански и търговски дела с цена над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.
Въпросът за родовата подсъдност на иска е свързан със самото съществуване на правото на иск, т. е. с допустимостта на съдебното решение. Съдът служебно следи за нея до приключване на производството във въззивната инстанция. Ако до този момент въпросът за родовата подсъдност не бъде повдигнат служебно от съда или не бъде направено възражение от ответника, въпреки че са били налице предпоставките за това, този порок се санира. Обратно, ако въпреки основателно направено възражение съдът е постановил съдебно решение, същото подлежи на обезсилване от горната инстанция. В настоящия случай е релевирано възражение от ответника в съдебно заседание пред въззивната инстанция, по което произнасяне липсва.
Предвид изложеното въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение се явяват недопустими и подлежат на обезсилване. Делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск като първа инстанция.
При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.
Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 4147 от 09.06.2017г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 4483/2015г., И потвърденото с него решение от 13.11.2014г., постановено по гр.д.№ 1907/13 г. на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск като първа инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: