9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
С., 16.01. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2886/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по строителство /П./ [населено място], подадена чрез адвокат М.Д. от АК [населено място], срещу въззивно решение № 106 от 05.04.2017г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1052/2017г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 502 от 26.10.2016г., постановено по гр. д. № 143/2016г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която са уважени предявените от А. А. Х. срещу „Професионална гимназия по строителство“ [населено място] кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 227/13.01.2016 г., издадена от директора на П.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап” в П., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на парично обезщетение за шест месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 14.01.2016г. до 14.07.2016г. – общо в размер на сумата от 4223,24 лв., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2016г., до окончателното й заплащане и с правно основание чл. 159 КТ – за заплащане на възнаграждение за ползван на 08.12.2015 г. платен отпуск за синдикална дейност в размер 30,52лв. ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2016 г., до окончателното й заплащане; на основание чл.78 ал.1 ГПК са присъдени в полза на ищцата и сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „Може ли да се приеме, че датата на извършване на нарушението е била известна на работника, както и, че Заповедта за уволнение е мотивирана, ако датата на нарушението е посочена в други предхождащи документи, които са част от мотивите на уволнителната заповед?“ и „ Води ли до формална незаконност уволнението по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, когато работодателят не е посочил дата на извършване на нарушенията, период на извършване на нарушенията и момент на тяхното откриване, но те са станали известни на работника чрез други предхождащи документи?” Сочи, че съдът не е изследвал този въпрос , но въззивното решение е в противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в решенията на В., постановени по гр.д.№7372/14г. на ІІІ ГО; гр.д.№6474/14г. на ІІІ ГО; гр.д.№5501/2013г. и гр.д.№ 4554/14г. на ІV ГО; както и гр.д.№975/12г. Следва да се посочи за прецизност, че в изложението касаторът е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, но доколкото се поддържа противоречие със актове на ВКС от обхвата на задължителната за съдилищата практика и не се посочват такива, които съставляват казуална практика, следва да се приеме, че действително поддържаното основание е това по т.1 на чл.280 ГПК, както се посочи по-горе. Касаторът в изложението си сочи наличие и на основанието по чл.280 т.3 ГПК по въпросите:” Приложима ли е разпоредбата на чл.333 ал.3 КТ и ползвала ли се е ищцата от специалната синдикална закрила при уволнение, в случай, че ищцата не е уведомила своевременно работодателя си, че продължава членството и в синдикалната организация, а предходния документ важи до края на предходната година преди датата на уволнение?” и „ Следва ли при отхвърляне на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба разноските да се присъдят в полза на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.273 ГПК или всяка от страните в производството следва да се поеме направените по делото разноски?” За да обоснове наличието на поддържаното допълнително основание касаторът поддържа, че „няма съдебна практика по аналогични казуси”.
Ответната страна А. А. Х., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в писмен отговор, подаден чрез адвокат Кр.Г. от АК [населено място], изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважена претенцията по чл.159 КТ е недопустима. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Това е така, защото съгласно действащата редакция на процесуалната норма / чл.280, ал.3, т.3 ГПК/ предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5000лева. В случая, цената на предявения иск по чл.159 КТ е в размер на търсената парична сума – 30,95лв., като същевременно и искът не е обусловен от изхода по останалите претенции. Доколкото в случая тази претенция е с цена под 5000лв., касационният контрол на въззивното решение досежно нея е изключен по силата на императивното правило на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба в останалата й част досежно произнасянето по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд, за да обоснове извод за основателност на заявените претенции, е приел, че разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ задължава работодателя да поиска писмени или устни обяснения от работника или служителя не по принцип, а във връзка с конкретно установени дисциплинарни нарушения, за които след евентуална преценка може да бъде наложено дисциплинарно наказание. Посочил е, че това е така, защото законоустановените в чл. 193, ал. 1 КТ задължения за работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание са две: 1. да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и 2. да събере и оцени посочените доказателства. Тъй като целта е да не се допусне работодателят да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат преценени посочените от него доказателства, определящи следва да се считат: отправянето на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника, достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе предвид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му /така решение № 739/30.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1947/2009 г., III г.о./.
Приел е, че при съпоставка между заповедта и поканата за даване на обяснения се установява, че последните се искат за различни дисциплинарни нарушения. От служителката са поискани обяснения за следните дисциплинарни нарушения – „системно неспазване на работното време“, „редовно нарушаване на правилника за вътрешния трудов ред“. Поискани са и писмени обяснения как служителката би използвала конфиденциална информация поискана от нея. Действително служителката не е депозирала писмени обяснения за тези твърдени нарушения, но работодателят й е наложил дисциплинарно наказание за нарушения описани в заповед № 227/13.01.2016 г., които са съвсем различни от тези за които са искани обяснения, а именно – липса на промяна в поведението на ищцата и злоупотреба с доверието на работодателя, включващо неизпълнение на заповеди на директора и разпространение на поверителни и неверни за гимназията сведения чрез неоснователни жалби до различни инстанции. Поради това съдът е приел, че от служителката не са изисквани обяснения в изпълнение на чл. 193, ал. 1 КТ. Посочил е, че да се приеме противното, а именно, че работодателят може да изисква обяснения от служител за едни дисциплинарни нарушения, а да му наложи дисциплинарно наказание за други, би обезсмислило нормата на чл. 193, ал. 1 КТ. Въззивният съд в тази връзка е съобразил и практиката на ВКС, обективирана в решение № 311/09.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 168/2012 г., III г.о., в решение № 808/23.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 410/2009 г., IV г.о. и решение № 77/13.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3229/2013 г., IV г.о., в които е прието, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения. Обосновал е извод, че по настоящето дело за нито едно от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не е поискано обяснение от ищцата, за да може да се приеме, че по някое от дисциплинарните нарушения е спазен чл. 193, ал. 1 КТ. С оглед на тези съображения е приел, че разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ е приложима за всички посочени в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
Въззивният съд е намерил възраженията на работодателя във въззивната жалба, свързани с мотивирането на процесната заповед за уволнение, за неоснователни. Посочил е, че съгласно чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Обосновал е извод, че в процесния случай заповедта е немотивирана, доколкото в мотивите на процесната заповед не са посочени фактически основания /мотиви/, въз основа на които е наложено наказанието – посочено е лицето, но липсва описание на нарушението на трудовата дисциплина с неговите обективни признаци – конкретно извършено от ищцата действие, респективно бездействие, в какво се изразява същото, време и място на извършване, както и субективни признаци на нарушението. В тази връзка е приел, че липсват елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение, които са деяние /действие или бездействие/, противоправност и вина. В заповедта са посочени общи формулировки, възпроизвежда се законовия текст на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Липсата на конкретни мотиви води само по себе си до незаконосъобразност на уволнението на това основание и освен това препятства проверката на сроковете за налагане на наказанието. Липсват данни за времето на извършване на нарушенията, както и за конкретните заповеди на директора, които ищцата е нарушила. В случая нарушенията не са описани чрез отразяване неизпълнението на трудовите задължения, предвидени в нормативните актове. Посочването в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ бланкетно на задължения по длъжностна характеристика не съставлява отразяване на нарушенията. Също бланкетно е използвана и законовата формулировка „злоупотреба с доверието на работодателя“. Счел е, че по отношение на поверителните сведения, за да се изпълнят изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е следвало да посочи кои са тези сведения, в кои нормативни катове или вътрешни заповеди на работодателя са уредени и как са били доведени до знанието на служителката, а в случая в заповедта за уволнение не са посочени действително подадени жалби или сигнали, нито по делото са установени такива, в тази част на заповедта за уволнение се съдържа вътрешно противоречие – сочи, се че се разпространяват „поверителни и неверни“ сведения, които са две взаимноизключващи се неща. Не може поверителните сведения, за които служителката е длъжна да пази служебната тайна, едновременно с това да бъдат неверни. Обосновал е извод за неспазване на чл. 195, ал. 1 КТ предвид неотразяването в заповедта на времето на извършване на нарушенията. Отчел е, че изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, включително за посочване на време на извършване на нарушението, не е самоцелно, а е предвидено от законодателя за да се преценят три основни изисквания: за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за осигуряване на ефикасна защита на работника или служителя.Отчел е и това, че с оглед спецификата и механизма на нарушенията може да се сочи период, а не определен ден или час на извършването им. /така определение № 378/12.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 873/2016 г., III г.о./. След анализ на отразеното в процесната заповед е приел, че работодателят изобщо не е посочил, нито кога е установил нарушенията извършени от ищцата, нито е отразил кога са извършени нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на последната. В тази връзка е приел, че неизпълнението на задължението за мотивиране на заповедта по чл. 188, т. 3 КТ рефлектира и по отношение на процедурата за снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като обясненията могат да бъдат дадени от работника или служителя при конкретизирани от работодателя нарушения, което последният не е направил.
Въззивният съд е приел, че сочените във въззивната жалба решение № 83/24.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5585/2014 г., III г.о. и решение № 122/27.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 975/2012 г., III г.о. са неотносими към настоящия спор. Последните установяват възможността мотивите на заповедта за дисциплинарно наказание да се съдържат и в друг акт на работодателя, към който препраща заповедта и същият е доведен до знанието на служителя. Съдът е отчел, че в настоящия случай нито в заповедта за дисциплинарно наказание е налице подобно препращане, нито се твърди изобщо в хода на делото да е налице друг документ, в който се съдържа описание на дисциплинарните нарушения, нито се твърди и доказва такъв акт да е доведен до знанието на служителката.
Обосновал е въззивният съд и решаващият си извод, че допуснатите нарушения от страна на работодателя засягат императивни разпоредби на КТ – чл. 193, ал. 1, чл. 195, ал. 1, и всяко от тях обуславя незаконност на заповед № 227/13.01.2016 г., съответно основателност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
Отделно от всичко дотук изложено съдът е приел и това, че когато дисциплинарно уволненият е от категорията на работниците и служителите, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 и ал. 3 КТ, работодателят, преди да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, е длъжен да изпълни изискванията за предварителната закрила. Когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на Инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество – арг. чл. 344, ал. 3 КТ.
След анализ на доказателствата в тази връзка е приел, че доколкото към датата на уволнението ищцата е била председател на синдикалната организация към съюза на българските учители в ответното училище т.е. член на ръководството на синдикалната организация, поради което се е ползвала със специалната синдикална закрила при уволнение, произтичаща от разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ и ръководството на синдиката не е дало съгласие за нейното дисциплинарно уволнение /както ответникът признава такова съгласие не е и искано/, само на това основание, уволнението е незаконно.
При тези съждения въззивният съд формирал извод за незаконност на извършеното уволнение. Основателността на предявения главен иск за отмяна на уволнението е обусловила уважаването и на акцесорните искове с правно основание чл.344 ал.1, т.2 и т. 3 КТ.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Касационната жалба е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Формулираните от касатора първи, втори и трети въпрос по изложението не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Такива правни въпроси не са разрешавани от въззивния съд и не обуславят решаващите му изводи. В хода на производството касаторът ответник не е релевирал доводи в тази насока и не е и ангажирал съответни доказателства. Не е налице и поддържаното допълнително основание, тъй като решенията, на които се позовава в изложението по отношение на първите два въпроса са неотносими за процесния казус, а твърдението за липса на съдебна практика не е достатъчно да обоснове наличието на основанието по чл.280 т.3 ГПК по отношение на третия въпрос. Същевременно какъвто и отговор да се даде и на трите въпроса, това не би обосновало различен изход по спора, доколкото основният решаващ извод на съда за основателност на иска за отмяна на уволнението е основан на нарушението на императивното правило, уредено в чл.193 КТ – работодателят не е поискал обяснение от работника в хода на дисциплинарната процедура. Касае се за такова нарушение на императивно правило, което е достатъчно основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка и с трите поставени въпроса.
Последният въпрос по изложението е свързан с разпределението на разноските в производството. Този въпрос е правно разрешен от въззивния съд, но по отношение на него касаторът не е обосновал наличието на поддържаното допълнително основание. Следва да се има предвид , че по приложение нормата на чл.78 ГПК е налице многобройна задължителна за съдилищата практика, която не се нуждае по разбиране на настоящия състав от промяна или осъвременяване и която е съобразена от въззивния съд.поради това не се обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване и във връзка с този въпрос.
Предвид изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, удостоверени с договор за правна защита и съдействие от 03.07.2017г. в размер на 400.00 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Професионална гимназия по строителство [населено място], подадена чрез адвокат М.Д. от АК [населено място], срещу въззивно решение № 106 от 05.04.2017г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1052/2017г.,В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 502 от 26.10.2016г., постановено по гр. д. № 143/2016г. на Казанлъшкия районен съд, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от А. А. Х. срещу „Професионална гимназия по строителство“ [населено място] иск с правно основание чл. 159 КТ – за заплащане на възнаграждение за ползван на 08.12.2015г. платен отпуск за синдикална дейност в размер 30,52лв., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2016 г., до окончателното й заплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2886/2017г. в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 05.04.2017г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1052/2017г. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство [населено място] да заплати на А. А. Х. сумата от 400 /четиристотин/ лева – разноски за касационната инстанция.
Определението в частта, с която се прекратява производството по делото, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. Определението в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: