О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
С., 14.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1689/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
С определение № 731/01.03.2018г., постановено по ч. гр. д. № 849/2018г. на Софийския апелативен съд са оставени без разглеждане частните жалби на Л. Е. Б. и М. Е. Б. срещу определение № 979/08.12.2017г. по гр. д. № 108/2011 г., по описа на Пернишкия окръжен съд, с което са оставени без уважение молбите им за обезсилване на издадения против тях изпълнителен лист в полза на Държавата, представлявана от К..
Срещу това определение е постъпила частна жалба от М. Е. Б., чрез адв. Д. М.. Жалбоподателят твърди, че определението е очевидно неправилно. С него се допуска принудително изпълнение спрямо лице, което не е било надлежна страна в производството, в което е издадено изпълнителното основание, поради направен валиден отказ от наследството на длъжника, респективно изпълнението се насочва към имущество, което не може да служи за удовлетворяване на вземането. Жалбоподателят обосновава довод, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 253 ГПК, която предоставя възможност на съда да отмени или измени постановения от него съдебен акт, като обезсили издадения изпълнителен лист. Иска се отмяна на обжалваното определение и обезсилване на издадения срещу жалбоподателя изпълнителен лист.
Ответната по частната жалба страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /правоприемник на К./ изразява становище за нейната неоснователност. Излага съображения, че в случая не може да се приеме, че при издаването на изпълнителния лист съдът е допуснал грешка, тъй като към този момент не му е бил известен фактът, че жалбоподателят е направил отказ от наследството на Е. М. Б., а заинтересованата от изхода на делото страна не е представила доказателства за това.
Срещу въззивното определение е подадена и частна жалба от Л. Е. Б., чрез адв. П. П., с която се релевират оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения относно недопустимостта на исковия, респективно изпълнителния процес поради липса на процесуална правоспособност на страната, като положителна процесуална предпоставка за съществуване на процесуалното правоотношение. Поддържа се, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази заявения надлежно отказ от наследство и да отмени определението си издаване на изпълнителен лист. Жалбоподателят развива съображения, че отказът на съда да отмени определението си по реда на чл. 253 ГПК прегражда по-нататъшното развитие на производството, като препятства възможността страната да получи защита и съдействие на личните си и имуществени права. Иска се отмяна на определението и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Ответната по частната жалба страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /правоприемник на К./ изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частните жалби съобрази следното:
Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което са допустими, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с решение от 28.03.2013г. по гр. д. № 108/2011г. на Пернишкия окръжен съд са отнети в полза на Държавата от Е. М. Б. и Л. Е. Б. незаконно придобити имущества; че това решение е потвърдено с решение от 29.04.2015г. на Софийския апелативен съд, при връчване на съобщенията за което е установено, че ответникът Е. Б. е починал и на 05.09.2015г. на негово място са конституирани наследниците му М. Б., Л. Б. и М. Б.; че решението на окръжния съд е влязло в сила на 26.04.2017г. и въз основа на молба от К. на 15.05.2017г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу ответниците; че с молби от 23.10.2017г. и 01.11.2017г. М. Б. и Л. Б. сезирали съда с искане по чл.253 ГПК за обезсилване на издадения изпълнителен лист, тъй като са направили отказ от наследството на Е. Б., а въз основа на него срещу тях е насочено принудителното изпълнение. При тези данни въззивният съд е счел жалбите за недопустими, като насочени срещу съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол. Отделно от това е посочил, че изпълнителният лист не би могъл да бъде обезсилен, от съда който го е издал, дори когато не са налице предпоставките за издаването му освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Констатирал, че жалбоподателите разполагали с процесуалната възможност да обжалват разпореждането за издаване на изпълнителния лист, но молбите им не съдържат твърдения в този смисъл, за да се квалифицират като частни жалби.
Атакуваното определение е правилно.
Определенията, с които съдът се произнася по молба по чл. 253 ГПК за отмяна или изменение на постановено от него определение вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, не подлежат на инстанционен контрол.Тяхната обжалваемост не е предвидена изрично с разпоредбата на чл. 253 ГПК, нито определението, с което се оставя без уважение такава молба прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед на това въпросът дали съдът законосъобразно е отказал да отмени по реда на чл. 253 ГПК разпореждането си за издаване на изпълнителен лист не е предмет на последващ инстанционен контрол.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното в този смисъл определение на Софийския апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 731/01.03.2018г., постановено по ч. гр. д. № 849/2018г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: