Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
С., 13.09. 2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 3095 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 9694 от 03.08.2018 г. на П. М. Б. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 168 от 11.05.2018 г. по в.гр.д. № 803/2017 г. на Хасковския окръжен съд, постановено в производство по чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие. Молителят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ненавършилите пълнолетие деца Р. П. Б., П. П. Б. и М. П. Б., и тримата от [населено място], с настоящо местопребиваване в ЦНСТДМУ [населено място], на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и му е наложена глоба в размер на 700 лв. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважена молбата на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ Д. срещу П. М. Б. за защита срещу домашно насилие по отношение на децата Р. П. Б., П. П. Б. и М. П. Б., като релевира отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Представя копие от постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.06.2018 г. по пр.пр. № 870/2017 г. на Районна прокуратура Д. и копия на две призовки – от Областна дирекция на МВР [населено място], Второ районно управление по досъдебно производство № 587/2017 г. и от Районен съд Велинград по гр.д. № 1258/2017 г. Позовава се на нови обстоятелства и писмени доказателства, които представя с молбата за отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ Д., чрез директора Ж. Г. Ж., изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.
Молбата за отмяна, макар и подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/същата е подадена в съда на 03.08.2018 г., а въззивното решение, което е окончателно, е постановено на 11.05.2018 г./, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая от изложеното в молбата за отмяна, съдът приема, че същата е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В настоящия случай се иска отмяна на решение на граждански съд с предмет администриране на спорни отношения и постановяване на мерки по Закона за защита от домашното насилие, във връзка със закрила на субективни права/ в този смисъл са мотивите към т. 22 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Тази категория съдебни актове са извън приложното поле на института отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК. Неприложимостта на производството по Глава 24 ГПК към същите е поради това, че те не пораждат сила на пресъдено нещо, налице е възможността мерките да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставки за това/ в този смисъл е и задължителното разрешение, дадено в т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Това е така, тъй като извънредният способ за контрол по реда на отмяната не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, които не влизат в обсега на неговото приложение, както и по отношение на съдебни решения по спорна администрация, постановяващи правен резултат, който може да бъде променен, включително въз основа на новооткрити обстоятелства, чрез тяхното разглеждане в ново производство. В тази връзка следва да се подчертае, че предмет на решенията в производства по спорна съдебна администрация е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Промяната на гражданските правоотношения обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд след преценка по целесъобразност, /а не законосъобразност, каквато се извършва в рамките на исковото производство/ на правнорелевантните факти. Актовете на съда по тези производства също влизат в сила. Влизането в сила на тази категория решения обаче не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Както се посочи по-горе, те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Това е така, защото те нямат за предмет материалноправен спор относно съществуването на субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. Доколкото предмет на производството по отмяна са актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, то решенията на съда при администриране на граждански правоотношения, не подлежат на отмяна по реда на 303 и сл. ГПК. След като решенията в производства по спорна съдебна администрация могат да бъдат изменени или отменени въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти по искане на страната, не е необходимо да се обосновават специалните основания за отмяна по чл. 303 ГПК. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо не е характерна за решенията от тази категория. Следователно, отмяната по реда на Глава 24 от ГПК не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката, която прави съдът по целесъобразност.
Както беше посочено по-горе, в настоящия случай молбата за отмяна е подадена срещу решение, поставено в рамките на производство по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, което има характеристиките на производство по спорна съдебна администрация, съобразно възприетото в мотивите към т. 22 от ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което пътя за защита по чл. 303 и сл. ГПК е неприложим.
Молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото пред ВКС да бъде прекратено.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 9694 от 03.08.2018 г. на П. М. Б. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 168 от 11.05.2018 г. по в.гр.д. № 803/2017 г. на Хасковския окръжен съд, постановено в производство по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3095/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: