О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С., 30.01. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. С. ч.гр.дело 132/2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Г. М. против определение № 412 от 12.11.2018 г. по гр. д. № 4167/2018 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 457 от 14.03.2017 г., постановено по гр. д. № 6814/ 2016 г. на Плевенския районен съд. Жалбоподателят моли да се отмени определението по съображения, изложени в частната жалба.
Ответната страна по жалбата „Топлофикация Плевен“ ЕАД изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че същата е процесуално недопустима. Приел е, че молителят не е конкретизирал някое от основанията, предвидени в чл.303 ГПК с излагане на конкретни обстоятелства, свързани със съответното основание, поради което в тези случаи срокът по чл. 305, ал.1 ГПК започва да тече от датата на постановения окончателен акт на Плевенски окръжен съд – 12.07.2017 г. и молбата за отмяна от 17.09.2018г. е подадена извън законоопределения срок. Обосновал е, че независимо от позоваването на разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, нито един от наведените доводи от молителя не попада в приложното поле на нормата. Счел е, че по същество молбата за отмяна по съдържание представлява искане за преразглеждане на гражданскоправния спор, което не може да бъде обсъждано в настоящето производство, уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения въз основа на изчерпателно изброените основания в разпоредбата на чл.303 ГПК. По изложените съображения е обосновал решаващия извод за недопустимост на молбата за отмяна.
Определението е правилно.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от ТР № 7/2014 г. по тълк. д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 ГПК представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. Когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок, като при неотстраняване в срок на констатирания порок, молбата за отмяна се връща на молителя. В случая въпреки дадените с разпореждане № 9828/18.09.2018 г. от администриращия съд указания да посочи основанието, на което иска отмяна, молителят не е изложил фактически твърдения, които попадат в приложното поле на хипотезите, визирани във формално посочените от него чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Молителят не излага твърдения обстоятелствата, които счита за относими да не са могли да му бъдат известни при решаване на делото или да не е могъл да се снабди своевременно с писмените доказателства, които представя. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, съществували преди приключване на устните състезания, но невключени във фактическия материал, а не нововъзникнали обстоятелства, от съществено значение за делото , които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Молителят формално се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но нито един от наведените доводи не може да се отнесе към това отменително основание, както и към което и да е от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. По същество молителят излага твърдения за нововъзникнали обстоятелства и доказателства и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е този, който квалифицира исканията и молбите на страните, като не е обвързан от дадената от тях квалификация. В случая, с довод за неправилност, страната се опитва да ползва извънредното средство за отмяна, като квалифицира молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е установяването по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. „Надлежният ред“ за установяването на неистинност на заключение на вещо лице по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е или с влязла в сила присъда срещу вещото лице или със съдебно решение по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 или ал. 5 ГПК за установяване на неистинност на документ или за установяване на престъпно обстоятелство в случаите, когато са били налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство или когато извършителят на престъплението е останал неоткрит. След като молителят сам твърди, че срещу вещото лице няма влязла в сила присъда или решение за установяване на неистинност на неговото заключение, следователно той не твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно вр.чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 НЗПП, в размер на 100 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 412 от 12.11.2018 г. по гр. д. № 4167/2018 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: