О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
С., 03.04. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 871/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Т. Ч., подадена чрез адв. С. В., срещу определение № 3977 от 20.12.2018г., постановено по в.ч.гр. д. № 6052/2018г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14-ти състав, с което е оставена без разглеждане частната й жалба вх. № 126941/04.10.2018 г. срещу определение № 19182 от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14427/2017г. на Софийския градски съд, I – ви въззивен състав, с което е оставено без уважение искането й по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и е прекратено производството по делото.
В частната жалба жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като излага подробни съображения за обжалваемостта на постановения в производство по чл. 248 ГПК съдебен акт. Искането е за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по жалбата „Т.“ ЕАД не изразява становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
С решение № 1918 от 26.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 14427/2017 г. на Софийския градски съд по реда на чл. 435 ГПК е оставена без уважение подадената от И. Т. Ч., в качеството й на длъжник по изпълнението по изп.д. № 20178630403202 по описа на ЧСИ С. Х., жалба срещу Постановление за разноски, обективирано в съобщение изх. № 84241/13.10.2017 г., с което е оставено без уважение депозираното от длъжника възражение от 11.10.2017 г. за прекомерност на разноските по изпълнението от 330.44 лв. с ДДС за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ и без разглеждане жалбата срещу Постановлението в частта за намаляване на начисленото юрисконсултско възнаграждение на взискателя на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от 100 лв. на 50 лв.
С молба от 16.04.2018 г. адв. В. В. Т., лично и като процесуален представител на И. Т. Ч., е поискал на основание чл. 248, ал.1 ГПК допълване на решение № 1918 от 26.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 14427/2017 г. на Софийския градски съд в частта за разноските, като се осъди ответникът „Т. С.“ ЕАД да заплати на адв. Т. сумата от 69,70 лв. за адвокатски хонорар на основание договор за правна помощ и съдействие и чл. 38, ал.2 ЗА, определен съразмерно с частта от решението, с която жалбата е оставена без разглеждане, и сумата от 5,81 лв. – държавна такса, определена съразмерно с частта на решението, с която жалбата е оставена без разглеждане.
С определение № 19182/18.09.2018 г. Софийският градски съд е оставил без уважение искането по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 1918/26.03.2018 г. Подадената срещу това определение частна жалба е оставена без разглеждане с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 3977 от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6052/2018 г. на Софийския апелативен съд.
За да постанови този резултат апелативният съд е приел, че определението по чл. 248 ГПК на СГС е неразделна част от решение № 1918/26.03.2018 г., което не подлежи на обжалване. Посочил е, че съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението за разноските се обжалва по реда на обжалване на решението и след като решението не подлежи на обжалване, то не подлежи и определението по чл. 248 ГПК. За да обоснове необжалваемостта на постановеното решение апелативният съд се е позовал на разясненията, дадени с т. 2 на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, според което производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно и в него окръжният съд действа като контролно – отменителна инстанция, а не като въззивна. Предвид характера на производството актът, с който се произнася окръжният съд по същество по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателен. Допустим е последващ инстанционен контрол върху акта на окръжния съд в хипотезата, когато окръжният съд не е разгледал жалбата по същество, а е оставил същата без разглеждане и/или е прекратил производството като недопустимо. С оглед на тези съждения апелативният съд е заключил, че обжалваното определение по чл. 248 ГПК не подлежи на инстанционен контрол.
Атакуваното определение е неправилно.
Редът за обжалване на определението, с което съдът се произнася по исканията на страните за допълване или изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е уреден в чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК е въведено правилото, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението /определението/, чието изменение или допълване е поискано от страна по делото. При липса на предвиден в закона процесуален ред за обжалване на самото решение, по отношение на което е направено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение или допълване, не съществува процесуална възможност за обжалване и на определението по чл. 248 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за допълване или изменение.
Според т.2 от цитираното от апелативния съд ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, което не е загубило действие и при новата процесуална уредба, определението, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд. С молбата си от 16.04.2018 г. жалбоподателката е поискала допълване на постановеното решение в частта за разноските, като й се присъдят сторените разноски, съразмерно с частта, с която жалбата й е оставена без разглеждане. Следователно се иска допълване на решението в частта, с която съдът не се е произнесъл по същество на жалбата, която подлежи на обжалване пред апелативен съд, респективно на обжалване ще подлежи и постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК, с което се оставя без уважение искането за допълване или изменение на решението в тази му част.
Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне по същество на частната жалба на И. Т. Ч. срещу определение № 19182 от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14427/2017г. на Софийския градски съд, I – ви въззивен състав от друг състав на същия съд.
В производство по реда на чл.248 ГПК разноски не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3977 от 20.12.2018г., постановено по в.ч.гр. д. № 6052/2018г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по частната жалба на И. Т. Ч. срещу определение № 19182 от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14427/2017г. на Софийския градски съд, I – ви въззивен състав от друг състав на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: