4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
С., 29.12. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 5035/2017год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Прокуратура на Република България срещу разпореждане на Софийски апелативен съд /САС/ от 12.10.2017год. по в.гр.д. № 4190 по описа на САС за 2016г., с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на В. К. И. по невлязлото в сила осъдително въззивно Решение № 2005/ 04.09.2017г. по в.гр.д.№ 4190/16г.
Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като бъде обезсилен издаденият срещу него изпълнителен лист, като в подкрепа на искането си релевира доводи за незаконосъобразност на същото.
Ответникът по частната жалба – В. К. И., не е депозирал отговор в законоустановения срок и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С решение № 2005/ 04.09.2017г. по в.гр.д.№ 4190/16г. САС е потвърдил решение № 5746 от 07.07.2016г. по гр.д.№ 13181/2015г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, I-20 състав, в частта, в която Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на В. К. И. на основание чл.2,ал.1, точка 3, пр.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 8 500 лева, като в останалата част / с която е присъдена и законна лихва върху това обезщетение, считано от 27.12.2013г. , деловодни разноски в размер 441,70лв. и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до общо претендираните 25500лв/ решението на Софийски градски съд е влязло в сила. С решението си САС е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на В. К. И. и разноски за въззивното производство в размер на сумата 800 лева.
Против това въззивно решение Прокуратурата на Република България е подала касационна жалба вх.№ 15812 от 27.09.2017г. и по същата е образувано к.д.№5036/20.12.2017г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.
На 06.10.2017г. по въззивното производство е депозирана молба вх.№16376 , подадена от В. К. И. чрез адв. П. П. с искане за издаване на изпълнителен лист за присъденото с решението обезщетение. С обжалваното разпореждане молбата е уважена и е постановено издаването на изпълнителен лист за присъденото обезщетение в размер 8500лв., ведно със законната лихва върху него от 27.12.2013г. до окончателното изплащане. Издаденият изпълнителен лист е връчен на молителката чрез адв. П. на 25.10.2017г., видно от отбелязването върху въззивното решение. В случая въззивното решение, по което е постановено принудително изпълнение с атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, не е влязло в законна сила, тъй като срещу последното е депозирана касационна жалба и е образувано к.гр. д. № 5036/20.12.2017г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, по което Върховния касационен съд все още не се е произнесъл. Съгласно разпоредбата на чл. 296, ал. 1, т. 3 ГПК в законна сила влизат въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.
Разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК предвижда, че на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища без значение дали са влезли в законна сила или не. С оглед на това трябва да се приеме, че законът е допуснал предварително изпълнение на осъдителните решения на въззивните съдилища, подобно на това по чл. 242 от ГПК. В случая ответник по иска и същевременно задължено лице по вземанията е Прокуратура на Република България, което има характера на държавно учреждение. Затова за него приложение намира специалната разпоредба на чл. 243, ал. 2 от ГПК съгласно която срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Тази разпоредба е специална по отношение на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК и затова исканият изпълнителен лист не може да бъде издаден преди влизане на решението в сила. В този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в определение № 439 от 14.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4170/2014 г., I г. о., ГК, която се споделя от настоящия съдебен състав.
Със специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК е установено изключение от общото правило на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК предвид това, че държавните учреждения са на бюджетна издръжка, поради което обжалваното разпореждане е неправилно, с оглед постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК и подлежи на отмяна, а издаденият изпълнителен лист – на обезсилване, като молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение.
За пълнота на изложението следва да се подчертае, че компетентен да издаде процесния изпълнителен лист е бил въззивният съд, постановил съдебното решение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 2, пр. 3 ГПК изпълнителният лист се издава от съда, чийто акт подлежи на незабавно изпълнение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.10.2017г., постановено по в.гр. д. № 4190/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 16376/06.10.2017г., подадена от В. К. И. чрез адв. П. П., за издаване на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на В. К. И. изпълнителен лист от 12.10.2017г. за присъдената с решение № 2005/ 04.09.2017г. по в.гр.д.№ 4190/16г. на САС сума в размер от 8500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2013г. до окончателното изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: