5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 31.05. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 12 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 145070 от 07.11.2018 г. от Р. С. Л. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. М. от АК-София, против въззивно решение № 6283 от 09.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 5829/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „б” въззивен с-в, с което като е отменено решение от 14.01.2018 г. по гр.дело № 64325/14 г. на СРС, ГО, 59 състав и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1КТ, предявени от Р. С. Л. срещу „Д.“ АД, [населено място], а именно: за признаване за незаконно уволнението на Р. С. Л. и отмяна на Заповед № 86 от 03.10.2014г. и Заповед № 43 от 03.10.2014 г. на Управителя на „Д.“ АД, с които на основание чл. 190, ал. 1, т.т. 2, 4 и 7 от КТ във вр. с чл. 187 от КТ на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”; за възстановяване на Р. С. Л. на заеманите преди уволнението длъжности „Ръководител складово стопанство“ и „Ръководител отдел доставки“ по основен трудов договор от 25.06.2013г. и трудов договор за допълнителен труд от 25.06.2013 г. в „Д.“ АД; за осъждане на работодателя „Д.“ АД, да заплати на Р. С. Л. сумата в размер на 12 177, 12 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 24.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за периода 03.10.2014 г. – 03. 04.2015 г., за принудителна безработица. Релевира касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, с твърдението че са обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Изведените правни въпроси от материално и процесуално естество са: 1. сигнализирането от страна на работник на ръководството на дружеството за нередности следва ли да се приема като злоупотреба с доброто име на дружеството и следва ли да се приема за нелоялност от страна на работника към работодателя; 2. следва ли работникът да дава обяснения на работодателя, когато е бил в болнични, когато по искане на работодателя болничните са отменени, но работникът не носи вина за това; 3. носи ли вина работника за забава изпълнението на работа, която не му е вменена в длъжностната му характеристика и не му е възложена с отделна заповед; 4. медицинско направление като официален свидетелстващ документ, ползващ се в доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, неоспорен от работодателя, задължителен ли е за работодателя или не. Жалбоподателят твърди, че по тези правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но нито сочи такава, нито се позовава на нея.
Ответникът по касационната жалба „ДЕВИН”ЕАД [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Г. от АК-София в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и обусловен от първия, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че страните са били в Т., ищецът като служител, а ответното дружество като работодател по трудов договор от 25.06.2013 г., като ищецът е заемал длъжност „Ръководител, складово стопанство“, че на 25.06.2013 г. ищецът е сключил и допълнителен трудов договор, с посочена в него длъжност „Ръководител отдел доставки“. На 03.10.2014 г. на ищеца били издадени заповеди № № 43 и 86, с които му е наложено наказание – дисциплинарно уволнение, и впоследствие било прекратено трудовото му правоотношение със заповеди № № 44 и 87 от 03.10.2014 г. Освен изброените заповеди, по делото са приложени и приети като писмени доказателства Констативен протокол от 01.09.2014 г., ЕР № 1678/18.08.2014 г. на „ІV МБАЛ София“ ЕАД, болнични листове №№ 6506955 и 6506956, писмо изх. № 65/16.06.2014г., 6 броя покани за предоставяне на писмени обяснения, Констативни протоколи за установяване на извършено нарушение №№ 112 и 113 и двата с дата 02.10.2014 г., Протокол за проведен телефонен разговор с Р. С. Л. на 03.10.2014 г., ЕР на НЕЛК № 0595 от 105/ 06.07.2015 г., кореспонденция между ищеца и М. К.. Освен това в съдебно заседание са изслушани и показанията на двама души свидетели на ответника – В. Кандарашева като ръководител отдел „Човешки ресурси“ при ответното дружество и С. Д. с позиция „Мениджър корпоративни взаимоотношения“. От доказателствата по делото съдът е приел, че в случая заповедта за дисциплинарно уволнение съдържа конкретизация на допуснатите нарушения, поради което е приел, че работодателят не е нарушил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Основанието послужило на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание и издаване на заповедта за уволнение е свързано с установени от него обстоятелства, посочени в заповеди №№ 43 и 86, а именно: че към 03.10.2014 г. работодателят е установил, че от страна на служителя са извършени следните нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“, а именно: неявяване на работа в течение на три последователни работни дни от 29.09. до 01.10.2014 г., злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в изпращане на серия от електронни писма до ръководни служители на акционерите на дружеството/ в т. ч. и до М. К. и др./ с начална дата 04.06.2014 г., 20:35 часа, съдържащи неподкрепени с конкретни факти обвинения и квалификации спрямо други служители на работодателя, с цел злепоставяне на отношенията на доверие между последните и работодателя, водещо до нарушаване нормалния процес на ежедневната работа в предприятието, отказ от съдействие и предоставяне на документи и сведения на работодателя, към 03.10.2014г. служителят не е посочил причина и не е представил документи за негово отсъствие от работа за периода 02.06.2014 г.- 01.07.2014 г., включително след постановено решение за отмяна на болничен лист № 650695, други нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа и неспазване правилата в предприятието, а именно – ненавременното оформяне и предаване на документи при освобождаване на склад, с наемодател „Р. С..“ АД в [населено място], които не са били предадени на работодателя към 19.05.2014 г. С оглед на тези установени по делото фактически обстоятелства съдът е приел, че цитираното в процесните заповеди нарушение, представляващо неявяване на работа в течение на три последователни дни от 29.09.2014 г. до 01.10.2014 г. е установено по безспорен начин и е обективирано в Констативен протокол за установяване за извършено дисциплинарно нарушение № 112/ 02.10.2014 г. – по отношение на „Д. Р.“ ЕАД и Констативен протокол за установяване за извършено дисциплинарно нарушение № 113/02.10.2014 г., което се установява и от показанията на свидетелите В. Кандашарева и С. Д., които сочат, че ищецът е следвало да се яви на работа, в периода 29.09.- 01.10.2014 г., но не се е явил, като не са били налице причини за отсъствието му, като на 02.10.2014 г. той бил в дружеството, на тази дата са му били поискани даване на писмени обяснения, които покани той отказал да подпише и са му били връчени при отказ, на който е присъствала свидетелката Г. Р.. На 03.10.2014 г. ищецът заявил, че ще представи болничен лист, такъв не е бил представен от него, а само медицинско направление, че е бил на ехограф и на лекар. При тези данни, съдът е приел, че дори когато само едно от нарушенията е безспорно установено, това обстоятелство е достатъчно да обоснове законосъобразността на издадена заповед за уволнение. Съдът е приел, че по делото е установено и другото извършено нарушение от страна на ищеца, а именно злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ. Ищецът е изпращал електронни писма до ръководни служители на акционерите на работодателя, какъвто е и М. К., съдържащи обяснения и квалификации спрямо други служители на работодателя. В цитираните заповеди №№ 43 и 86 и двете от 03.10.2014 г. се съдържа индивидуализация на електронните писма, а именно, че те са с начална дата 04.06.2014 г., 20:35ч., поради което е индивидуализирано съдържанието им. Изпращането на тези писма и съдържанието им се установява и от разпита на свидетелите Кандашарева и Д., които установяват, че писмата съдържат нападки срещу служители на компанията с последици от тези нападки-загуба доверието и уронване доброто име на работодателя, нарушаване на нормалната работа в дружеството. Съдът е приел, че в конкретния случай е налице и твърдяното непредставяне на документи за отсъствие от работа, в периода 02.06. – 01.07.2014 г. от страна на ищеца. На 19.05.2014г. на ищеца са били връчени искания за писмени обяснения във връзка с нарушената работа на складовото стопанство и установяване на липсите като вместо да даде обяснения, ищецът е излязъл в обедна почивка, не се е върнал на работа и е започнал ползването на продължителен отпуск за временна неработоспособност, представяйки поредица от болнични листове за различни диагнози, които за периода 02.06.2014 г.-01.10.2014 г., са били отменени. Съдът е приел, че по делото е установено, че ищецът е извършил и други нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се до неизпълнение на възложената работа и неспазване на правилата на предприятието, свързани с ненавременно оформяне и предаване на документи при освобождаване на склад, с наемодател „Р. С.“АД в [населено място], които не са били предадени на работодателя към 19.05.2014 г. Съдът е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като за извършените нарушения на трудовата дисциплина на ищеца са поискани обяснения от работодателя, но той е отказал да удостовери получаването на поканите и в конкретния срок не е представил писмени или дал устни обяснения, поради което е налице хипотезата на чл.193, ал.3 КТ, съгласно която разпоредбите на предходната алинея/ал.2/не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Съдът е приел, относно тежестта на извършените нарушения, че в случая е спазена разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, като при налагане на дисциплинарното наказание, органът на дисциплинарна власт е съобразил адекватно тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и поведението на служителя като законосъобразно му е наложил най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. Това е така, тъй като за да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и/или да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. Във формулираните от касатора правни въпроси – 1, 3 и 4 в приложеното изложение, посочени по-горе, се съдържа оченъчно становище относно законосъобразността на постановените от въззивната инстанция изводи по съществото на спора, но те не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая касаторът се домогва да получи различно правно разрешение относно законосъобразността на заповедите за дисциплинарното наказание „уволнение“ като чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните по делото доказателства, се поддържа несъгласие по отношение решаващите изводи на съда за законосъобразност на дисциплинарното уволнение, поради допуснати от ищеца редица дисциплинарни нарушения. Проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания затова. Вторият поставен правен въпрос, свързан с приложението на чл. 193 КТ, е от значение за изхода на делото, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с утвърдената съдебна практика, каквото е твърдението на касатора, а в съответствие с нея. Така, съгласно решение № 106 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 698/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК е прието, че съгласно чл. 193 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства – за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обяснения, както и времето, през което работникът може да бъде изслушан или срокът, в който да представи писмените си обяснения. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Работникът не е длъжен да даде обяснения, той може да се въздържи. Затова задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля. Недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди връчването на заповедта, но не се възползвал. Ако във времето между получаването на поканата за обяснения и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работникът е бил в отпуск по болест, недаването на обяснения може да му бъде вменено във вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ, когато състоянието му не е било толкова тежко, че да изключи даването им, като всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка от съда. В конкретния случай, в съответствие с тази установена съдебна практика, въззивният съд е приел, че с оглед на установените по делото данни, не е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като за извършените нарушения на трудовата дисциплина на ищеца са поискани обяснения от работодателя, но той е отказал да удостовери получаването на поканите и в указания срок не е представил писмени или дал устни обяснения, поради което съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.193, ал.3 КТ, съгласно която разпоредбите на предходната алинея/ал.2/не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Следователно, по поставените правни въпроси от касатора в случая не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1 554 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6283 от 09.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 5829/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „б” въззивен с-в, по касационна жалба с вх. № 145070 от 07.11.2018 г. от Р. С. Л. от [населено място].
ОСЪЖДА Р. С. Л. от [населено място] да заплати на „ДЕВИН”ЕАД [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 1 554 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: