3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
С., 11.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2849/2018год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Г. , приподписана от пълномощника му адвокат Р., срещу въззивно решение № 144 от 15.01.2018г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3699/17г., с което е потвърдено решение от 15.03.2017г., постановено по гр. д. № 497/2016г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение Е. П. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата 50 000лв. на основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД – заета сума по договор за заем 29.06.2006г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.01.2016г. до окончателното изплащане, както и ведно с разноски в размер 3000лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът е уважил иска въпреки липсата на пълно и главно доказване на фактите по делото и по-конкретно, че сумата 50000лв. му е предадена реално, както и, въпреки изтеклия срок на вписаната като обезпечение договорна ипотека. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК / редакция ДВ бр.86/2017г./ Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба и съдържа оплакване, че въпреки липсата на доказани факти относно наличието на паричен дълг и без да съобрази обстоятелството, че с отпадане на ипотеката / обезпечението/ отпада и паричният дълг, съдът е уважил предявения срещу него иск.
Ответната страна [фирма] в представен писмен отговор чрез адв.Д. изразява становище за липса на основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че съгласно договор от 29.06.2006г. между ищеца в качеството му на заемодател и ответника и третото за спора лице съпругата му С. П. Г. в качеството им на заемополучатели, е сключен договор за заем за сумата от 50 000 лв. с краен срок на погасяване-15.09.2006 г. Този договор е обективиран в нотариален акт № 138, том ІІ, рег. № 6181, дело № 268 от 29.06.2006 г. на нотариус с рег. № 340 на НК за договорна ипотека на недвижим имот, с който за вземанията /главница, лихви и разноски/ заемополучателите са учредили в полза на ищеца договорна ипотека върху собствения им недвижим имат – апартамент № 207 в [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк]. На 04.07.2011 г. между ищеца и ответника е сключено споразумение, което в чл.1 съдържа признание на ответника, че към датата на сключване на споразумението дължи на ищеца сума в размер на 50 000 лв., представляваща заетата сума, съгласно договор за заем, сключен на 29.06.20006 г. По силата на това споразумение ответникът се е задължил да заплати сумата на ищеца на пет равни вноски от по 10 000 лв. с падежи определени в чл.2, ал.1 от договора.
При така установените в процеса факти съдът е приел, че в случая е налице писмено признание от страна на ответника Г., че е получил сумата от 50000лв. по договора за заем от 29.06.2006г. Това признание е обективирано в споразумението от 04.07.2011г., подписано лично от Г. и неоспорено в процеса, с което страните са уговорили нов начин и срок на погасяване. Предвид липсата на представени доказателства от страна на ответника за погасяване на задължението е обосновал извод, че искът е основателен и следва да се уважи със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Счел е за неоснователно възражението на ответника, че след като е изтекъл срокът на обезпечението / договорната ипотека/ дългът не съществува. В тази връзка е посочил, че липсата на обезпечение не води до извод за липса на дълг. Посочил е изрично, че възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано, защото е релевирано едва в писменото становище, представено пред въззивната инстанция след пренията по същество на спора, но и разгледано по същество е неоснователно, тъй като с признаване на задължението, направено със споразумението от 04.07.2011г. е започнала да тече нова давност и към подаване на исковата молба – 14.01.2016г. същата не е изтекла.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Следва да се има предвид и това, че обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен от касатора обуславящия изхода правен въпрос, разрешен от въззивния съд, както и на основания, различни от формулираните в изложението. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.
В случая касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а само преповтаря оплакванията в касационната жалба. Тези оплаквания са по естеството си доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неправилен анализ на доказателствата и формирани следствие на това грешни крайни изводи. Като такива същите са касационни основания по чл.281 ГПК, които подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не съставляват общо основание за достъп до кассация. Отсъствието на общо основание е достатъчно касационното обжалване да не бъде допуснато, като съдът не дължи произнасяне по поддържаното допълнително такова по т.3 на чл.280 ГПК.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 15.01.2018г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3699/17г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: