5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
С., 25.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4074/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П.“ АД, преставлявано от Т. П. и В. Рашоевски, подадена чрез юрк. Д. С., срещу въззивно решение № 136 от 16.05.2018г. на Врачанския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 153/2018г., в частта, с която е потвърдено решение № 66/ 31. 01. 2018г. по гр. д. № 4370/ 2017г. на Врачанския районен съд в частта, с която като краен резултат по предявения иск с правно основание чл. 200 КТ „П.“ АД е осъдено да заплати на И. Ц. Т. сумата 17 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в периода от 08.05.2016г. до 19.09.2017г., вследствие на трудова злополука, реализирана на 07.05.2016г. и призната като такава с разпореждане № 16/27.05.2016г. на ТП на НОИ – В., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до окончателното й изплащане.
В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Ц. Т. срещу „П.“ АД иск по чл. 200 КТ за разликата над 17 000 лв. до 24 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и в частта, с която е уважен искът за присъждане на обезщетение за претърпени вследствие на трудовата злополука имуществени вреди в размер на 1225 лв., въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото ще бъде произнасянето по въпроса: „Как се определя обезщетението за претърпените неимуществени вреди?“.
Ответната страна по жалбата И. Ц. Т. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.
Въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор № 283/09.01.2015г. страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „шофьор“; че с разпореждане № 16/27.05.2016г. ТП на НОИ [населено място], на основание чл. 60, ал. 1 КСО, е приета претърпяната на 07.05.2016 г. от ищеца злополука за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като е описан механизмът на увреждането на здравето, причинило неработоспособност – счупване на лявата ръка; че съгласно 13 броя болнични листа в периода от 08.05.2016 г. до 01.05.2017г. ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност, а според приетите по делото 3 броя епикризи, издадени от „Първа частна МБАЛ – В.“ Е. и Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, ищецът е бил постъпил за болнично лечение в периодите от 08.05.2016г. до 11.05.2016г., от 14.11.2016г. до 17.11.2016г. и от 15.02.2017г. до 18.02.2017г. С експертни решения, издадени от ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Хр. Б.“ АД, [населено място] от дати 03.11.2016г., 19.01.2017г., 02.03.2017г. след извършен преглед и освидетелстване на ищеца била призната временна неработоспособност, а с експертно решение от 22.05.2017г. му била определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от една година – до 01.05.2018 г. Въззивният съд е счел за установено от свидетелските показания, че вследствие на настъпилата трудова злополука ищецът е претърпял множество болки и страдания, като през първите седем месеца след настъпването на травмата, ищецът не е могъл да се обслужва сам, съпругата му го обслужвала изцяло в ежедневните му нужди, включително и за хигиенните му навици, събличане, обличане, хранене, бръснене, което му повлияло психически и станал нервен и раздразнителен, понижило се самочувствието му, защото се чувствал неспособен да изкара прехраната на семейството си. Установяло се също, че след инцидента ищецът претърпял три операции на ръката, като едва след третата операция на 15.02.2017 г. /около 9 месеца след травматичното увреждане/, ищецът започнал леко да движи пръстите си, като през цялото време изпитвал болка в цялата ръка – от пръстите до рамото. Според заключението на съдебно-медицинска експертиза оздравителният период за такива увреждания обичайно бил около 4-5 месеца, но в конкретния случай е по-продължителен, тъй като са възникнали усложнения и прогнозата по отношение на пълно възстановяване на обема на безболезнени активни движения на горен ляв крайник била неблагоприятна.
При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд обосновал от правна страна, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. След като в случая експертното решение на ТЕЛК от 22.05.2017г. признава на ищеца 50% трудова неработоспособност, то ответното дружество дължи заплащане на обезщетение за реално претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода от 08.05.2016г. до 19.09.2017 г. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил тежестта на уврежданията на ищеца вследствие на трудовата злополука, преживените болки, страдания, неизвестността от изхода на претърпените 3 операции и липсата на перспектива за пълно оздравяване, като приел, че определената от първоинстанционния съд сума от 17 000 лв. е от естество да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При тези мотиви на въззивния съд с поставения от касатора правен въпрос не се обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Относно критериите, по които се определя справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика и касационният съд многократно е имал случай да преутвърди в практиката си постановките на ППВС № 4/1968 г., приемайки, че той включва винаги конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Въззивният съд не се е отклонил от тези постановки. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, а тя също е различна. Поради всичко изложено, законодателят и не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
Наличието на задължителна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил изключва приложението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с поставения въпрос. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът не е изложил такива съображения, а само формално се е позовал на законовия текст, поради което и не може да се обоснове извод, че поддържаното основание е налице.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 16.05.2018г. на Врачанския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 153/2018г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: