6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
С., 17.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4414/2017 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С въззивно решение №125 от 07.07.2017г., постановено по въззивно гр.д. № 284 /2017г., Пловдивски апелативен съд след частична отмяна на Решение № 85/15.02.2017г., постановено по гр.д.№ 19/2016г. по описа на ОС-Смолян, в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените осъдителни искове от Р. С. Б. против Министерството на земеделието, храните и горите /М./ за солидарното му осъждане, заедно с Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, за обезщетения за репариране на причинени вреди от нападение от кафява мечка на 21.09.2015г. в [населено място], С. област, както следва: обезщетение за имуществени вреди в размер на 362.49лв., на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху двете суми от 21.09.2015г. до окончателното им заплащане; в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Р. С. Б. против МОСВ за солидарното му осъждане, заедно с М., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 15 000лв. до 20 000лв., ведно със законната лихва от 21.09.2015г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е присъдено обезщетение за забава върху сумата от 15 362,49лв. за периода 21.09.2015г. – 26.03.2016г. в размер на 803,87лв. и искът е отхвърлен за разликата над 2677.35лв., както и в частта, с която е осъдено МОСВ да заплати в полза на ОС-Смолян сумата 762.60лв. за ДТ , ОСЪЖДА МОСВ и М. да заплатят солидарно на Р. С. Б. обезщетения за репариране на причинени вреди от нападение от кафява мечка на 21.09.2015г. в [населено място], С. област, както следва: обезщетение за имуществени вреди в размер на 362.49лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 21.09.2015г. до окончателното им заплащане; ОСЪЖДА МОСВ и М. да заплатят солидарно в полза на Бюджета съдебната власт сумата 1222лв. – ДТ пред първоинстанционния съд и за въззивно обжалване на решението, както и сумата 550лв. разноски за експертизи пред първоинстанционния съд; ОСЪЖДА МОСВ и М. и да заплатят солидарно в полза на адв.В.Родопски – процесуален представител на ищеца, сумата 816лв., разноски по съразмерност, съобразно уважената част на исковете, за осъществената от него в производството пред АС-Пловдив безплатна правна помощ. Със същото решение апелативният съд потвърждава първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която претенцията срещу МОСВ и М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 20 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва от 21.09.2015г. до окончателното заплащане е отхвърлена като неоснователна и осъжда ищеца да заплати на МОСВ разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред АС-Пловдив по съразмерност, съобразно отхвърлената част на исковете, в размер на 180лв.
Настоящото касационно производство е образувано по касационна жалба на Министерството на земеделието, храните и горите /М./, подадена чрез юрисконсулт С., срещу въззивното решение в частта, с която като краен резултат жалбоподателят – М., е осъден солидарно с МОСВ на основание чл.50 ЗЗД да заплати на Р. С. Б. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нападение от кафява мечка, станало на 21.09.2015г., сумата 362.49лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото нападение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 21.09.2015г. , както и в частта на присъдените в негова тежест държавни такси и разноски.
Релевират се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – оплаквания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. Твърдението на касатора, с което се е бранил в производството като ответник, е , че не е субект на отговорност по чл.50 ЗЗД, защото такива са собственикът – Държавата, и лицето, под чийто надзор е животното – МОСВ, а неговите задължения са за упражняване на контрол по изпълнение на плана за действие за кафявата мечка и с никакви мерки не би могъл да предотврати нападението и уврежданията на ищеца.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, уточнен от съда: 1. „Кой е надлежният ответник като лице, под чийто надзор се намира дивото животно – защитен вид кафява мечка, по смисъла на чл.50 ЗЗД – М. или МОСВ или и двете министерства?“ Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с приетото в решение № 509/21.12.2012г. по гр. д. № 630/2012г. на ВКС, IVг.о., както и в определение № 1258/09.11.20112г. по гр. д. № 632/2012г. на ВС, IІІ г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК. Формално във връзка с поставения въпрос касаторът поддържа и основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, без да изложи обосновка в подкрепа на последните.
Ответната страна Р. С. Б., чрез адв. Родопски, в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, а по същество за нейната неоснователност.
МОСВ в представен писмен отговор чрез юрисконсулт М. взема становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, а по същество за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение в частта, съдържаща произнасяне по иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 362.49лв., ведно със законната лихва върху същата от 21.09.2015г. до окончателното й изплащане, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство да се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК / в ред. на ДВ бр. 50/2015г./ не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. В настоящия случай цената на този иск е 362.49лв., т. е. под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване.
В останалата част касационната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 50 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нападение от кафява мечка, станало на 21.09.2015г. Искането на ищеца е за солидарно осъждане на ответниците, тъй като имат качеството на лица, под чийто надзор се намира дивото животно. Въззивният съд, след като е анализирал относимите норми на Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и Закона за биологичното разнообразие /З./ в действащата им редакция към датата на деликта, изрично позовавайки се и на задължителното казуално тълкуване, дадено с Решение № 590/21.12.2012г., по гр.д.№630/2012г. на ВКС, 4 г.о., по чл.290 ГПК, е достигнал до извод, че отговорността на МОСВ за вреди на хора от нападение от кафява мечка е отговорност на лице, под чийто надзор по смисъла на чл.50 ЗЗД се намира това диво животно, защитен животински вид, като извежда тази отговорност от правомощията на МОСВ, съгласно чл.114 Закона за биологичното разнообразие, за осъществяване на управление и контрола по опазване на биологичното разнообразие в Р България, част от което е кафявата мечка, съгласно чл.1, ал.2 и 3 З., като защитен вид, фигуриращ в Приложение № 3 към З., за даване на разрешения за изключенията от законовите забрани съгласно чл.49, ал.1 З., както и за извършване на дейности, осъществявани чрез ИАОС и рег. структури, включващи национални програми за наблюдение, разработване на план за действие и неговото изпълнение и превантивни мерки. Приел е, че отговорността на МОСВ за неимуществени вреди в коментираната хипотеза следва да се реализира по общия ред на чл.50 ЗЗД, а по специалния ред/79, ал.2 ЗЛОД/ се реализира само отговорността на МОСВ за имуществени вреди на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони. Отчитайки, че процесното непозволено увреждане е станало на 21.09.2015г., съдът е приел, че приложима за отговорността на М. е редакцията на закона към този момент, а именно след изменението на чл.49 Закона за биологичното разнообразие/ДВ бр.89/2010г./, съгласно който изключенията по чл. 48 З. за мечката се допускат с писмено разрешение на МЗХ, както и §2 ПЗР към ЗД на Закона за лова и опазване на дивеча/ДВ, бр. 89 от 2010г./, съгласно който, считано от 1 септември 2010г. контролът по изпълнението на Плана за действие за кафявата мечка в България се възлага на Министъра на ОСВ и Министъра на ЗХ, във връзка с чл.57 във вр. с чл.53 т.2 З., съгласно които условията и редът за разработване на планове за действие вкл. за защитени растителни и животински видове от Приложение № 3 се определят с наредба на Министъра на ОСВ и Министъра на ЗХ. Приложим е и § 13. (бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), съгласно който изпълнението на З. се възлага на министъра на ОСВ, министъра на ЗХ, министъра на Р., министъра на финансите и на кметовете на общините. В тази връзка отчитайки законодателните промени съдът е обосновал извод, че към 21.09.2015г. са нормативно уредени правомощия по З. и ЗЛОД и за М., предвидени да бъдат упражнявани съвместно със законовите правомощия на МОСВ, което дава основание да се приеме, че защитеният животински вид кафява мечка, собственост на Държавата, се е намирал и под надзор на М., поради което и М. носи солидарна, на осн. чл.53 ЗЗД, отговорност заедно с МОСВ за репариране на причинените на ищеца вреди от нападението на представител на защитения животински вид кафява мечка.
При тези мотиви на въззивният съд не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос е правно разрешен от въззивния съд и обуславя решаващите му изводи по спора. Не са налице обаче поддържаните допълнителни предпоставки. Даденото от втората инстанция правно разрешение не е в противоречие с правното разрешение на въпроса, дадено с цитираното от касатора решение № 509/21.12.2012г. по гр. д. № 630/2012г. на ВКС, IVг.о. С последното съставът на ВКС е дал отговор на правния въпрос при съобразяване на съществуващата към онзи момент правна уредба, уреждаща деликтната отговорност на лица – собственици, или лица, под чийто надзор се намират вещи, респективно животни, за нападения върху хора. С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният съд е дал същото правно разрешение на въпроса, но при отчитане на законодателните промени към датата на деликта – към 21.09.2015 г. към този релевантен момент нормативно са уредени правомощия по ЗРБ и ЗЛОД не само за МОСВ, но и за касатора -М., предвидени да бъдат упражнявани съвместно със законовите правомощия на МОСВ, което е основание да се приеме, че защитеният вид „кафява мечка”, собственост на Държавата, се намирал и под надзор на М., поради което и на основание чл.53 ЗЗД, ангажира солидарната му отговорност, заедно с МОСВ. В този смисъл не може да се обоснове извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Такъв извод не може да се обоснове и с позоваването от касатора на определение № 1258/09.11.20112г. по гр. д. № 632/2012г. на ВС, IІІ г.о. Този съдебен акт е постановен по реда на чл. 288 ГПК и е извън обхвата на задължителната за съдилищата практика, тъй като с определенията по чл.288 ГПК не се формира сила на присъдено нещо.
Не се установява и наличие на поддържаните основания по чл.280 т.2 и т.3 ГПК. Касаторът само формално се е позовал на тези основания без да извърши обосновка в тази насока, което поставя касационната инстанция предвид диспозитивното начало в невъзможност да се произнесе по наличието им.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че основанието по чл.280 т.2 ГПК е налице когато обуславящ изхода на делото въпрос е разрешен по различен начин в други влезли в сила решения, постановени по реда на ГПК/отм/. В случай, че по противоречиво разрешавания въпрос вече практиката е уеднаквена със съдебни актове, имащи задължителен за съдилищата характер, това основание не е налице. В случая е налице задължителна практика по поставения правен въпрос и тази практика е съобразена от въззивния съд. Предвид това не може да се обоснове извод за противоречиво разрешаване на въпроса в твърдения от касатора смисъл и за допустимост на касационното обжалване на това основание. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. В случая по поставения от касатора въпрос има ясна и пълна правна уредба и трайна и последователна практика на съдилищата, която не се нуждае от коригиране.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тази касационна жалба.
С оглед изхода на спора разноски за касатора не се следват, но същият следва да понесе разноските на ответните по жалбата страни на основание чл.38 ал.2 ЗА. Касаторът следва да заплати в полза на адвокат Родопски, процесуален представител на Р. С. Б., за осъществената безплатна правна помощ – сумата 500лв., определена по чл.9 ал.3 вр. чл.7 ал.2 т.4 Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, а в полза на МОСВ – сумата 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №125 от 07.07.2017г., постановено по въззивно гр.д. № 284 /2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на адвокат Вихър Родопски от АК [населено място] сумата 500лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Р. С. Б. в касационното производство, както и да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата 180лв. -разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: