1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
[населено място] , 09.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №360 по описа за 2011 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Агенция”Пътна инфраструктура”, [населено място], срещу определението от 02.05.2011г. по ч.гр.д.№246/2011г. на Окръжен съд-Шумен, с което е потвърдено определение от 17.12.2010г. по гр.д.№545/2010г. на Районен съд-Шумен, с което е върната въззивната жалба на Агенция”Пътна инфраструктура” като просрочена.
Ответника по частната жалба Н. Б. Н. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба на Агенция”Пътна инфраструктура” като просрочена.
Въззивната жалба на ответника С ответника Агенция”Пътна инфраструктура” срещу постановеното решение по делото, е върната като подадена след преклузивния срок за въззивно обжалване, тъй като препис от въззивното решение е редовно връчен на страната на 23.11.2010г., а въззивната жалба е подадена в районния съд на 09.12.2010г. – след изтичане на двуседмичния преклузивен срок за въззивно обжалване, изтекъл на 07.12.2010г. /вторник-присъствен ден/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че въпросите: „относно възможността на съда да постанови съдебен акт по частна жалба, с която не е сезиран в конкретния случай, но която се намира в кориците на делото; както и относно необходимостта производсвото по разглеждане на частна жалба срещу определение за връщане на въззивна жалба като просрочена, да бъде спряно до разглеждане на молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване по реда на чл.64 от ГПК и по-точно – молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване, явява ли се преюдициален въпрос по отношение на частната жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба като просрочена”, са от значение за развитие на правото, тъй като по тях липсва съдебна практика. Доводите са неоснователни. Относно съотношението между двете производства има съдебна практика и в обжалваното определение въззивният съд се е позовал на нея. С обжалваното определение е разрешен въпросът дали въззивната жалба е просрочена, който е от значение за преценка на правния интерес от молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване, производството по която е висящо пред въззивния съд по подадена частна жалба.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 02.05.2011г. по ч.гр.д.№246/2011г. на Окръжен съд-Шумен, с което е потвърдено определение от 17.12.2010г. по гр.д.№545/2010г. на Районен съд-Шумен, с което е върната въззивната жалба на Агенция”Пътна инфраструктура” като просрочена.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: