О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 08.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 345 по описа четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 6143/10.05.2011 г. от адв. В. А., пълномощник на Г. В. П. от [населено място], срещу определение от 26.04.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 192/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е обезсилено определение № 160/08.03.2011 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. на Гълъбовския районен съд и е оставена без разглеждане молба с вх. № СД-02-08-361/01.02.2011 г. на Г. В. П. чрез адв. В. А., с която се претендират направените разноски по гр.д. № 417/2010 г. на РС Гълъбово и е прекратено производството по ч.гр.д. № 192/2011 г. по описа на С. съд.
Частният жалбоподател поддържа, че постановеното определение е неправилно, като иска неговата отмяна.
Ответникът П. В. В. от [населено място] е изразила становище по неоснователността на подадената частна жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
С определение № 160 от 08.03.2011 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. Гълъбовския районен съд е оставил без уважение молбата на адв. В. А., пълномощник на Г. В. П., с която се претендират направените разноски по гр.д. № 417/2010 г. на РС Гълъбово, като е приел, че същата е неоснователна, тъй като в писмения отговор не се съдържа искане за присъждане на разноски по делото, липсва представен списък по чл. 80 ГПК, както и такова искане е отправено, след постановяване на прекратителното определение. Сезираната с частна жалба въззивна инстанция приема, че молбата, с която се иска присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, е подадена далеч след срока за обжалване на прекратителното определение и се явява недопустима, поради което обезсилва определението на първоинстанционния съд. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Съдебното исково производство, включващо и производството по обжалване по частна жалба, е гарантираната от закона възможност на едно лице да защити от всяко неправомерно действие на друго лице, накърнени или застрашени субективни материални права, а в частното производство и процесуални права. Правото да се искат разноски в исковия процес е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срок за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Конкретния случай касае определение, с което се връща исковата молба на основание чл. 192, ал. 3 от ГПК и се прекратява производството по делото. Същото може да бъде обжалвано в едноседмичен срок и съответно в същия срок, заинтересованата страна може да поиска неговото допълване или изменение в частта му за разноските.
След проверка на данните по делото следва, че след като определението по чл. 129, ал. 3 от ГПК е постановено на 30.11.2010 г., а съобщението за неговото обжалване е получено от Г. В. П. на 06.12.2010 г., то едноседмичният срок, в който ответникът е могъл да поиска допълване, в частта за неприсъдените разноски, е изтекъл на 13.12.2010 г. Подадената молба от 01.02.2011 г. /п.к. 31.01.2011 г./ е далеч след изтичане на срока за обжалване на прекратителното определение, респ. срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
При констатираната фактическа обстановка, следва да се приеме, че правилно въззивната инстанция е обезсилил първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение молбата на адв. В. А., пълномощник на Г. В. П. и е прекратено производството по делото. Подадената молба, с която се претендират направените разноски се явява процесуално недопустима и първоинстанционният съд е следвало да остави същата без разглеждане като просрочена, без да се произнася по нейната основателност.
Ето защо обжалваното определение на Старозагорския окръжен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 26 април 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 192/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е обезсилено определение № 160/08.03.2011 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. на Гълъбовския районен съд и е оставена без разглеждане молба с вх. № СД-02-08-361/01.02.2011 г. на Г. В. П. чрез адв. В. А., с която се претендират направените разноски по гр.д. № 417/2010 г. на РС Гълъбово и е прекратено производството по ч.гр.д. № 192/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: