О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 08.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и единадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч. гр. дело № 337 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4497 от 10.05.2011 г. от адвокат Д. Д. в качеството му на пълномощник на В. Х. К. от [населено място] срещу определение № 640 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 45 по описа за 2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на В. К. за изменение на решение № 76 от 22.02.2011 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че ответникът със своето поведение е станал причина за водене на делото, че размерът на присъдените му разноски е неправилно определен и прекомерен.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 Г. и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 76 от 22.02.2011 г. по в. гр. д. 54 по описа за 2011 г. Плевенски окръжен съд е потвърдил първоинстнационното решение в частта по предявените искове с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и e отменил същото в частта, с която е осъдена [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заплати на В. К. сумата от 189,50 лева деловодни разноски по компенсация, като вместо него е осъдена В. К. да заплати на [фирма] разноски по компенсация за производството пред първата инстанция в размер на 481,83 лева. Решението на Районен съд [населено място] е отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК [фирма] е осъдена да заплати държавна такса върху уважения размер на претенцията за разликата над 58.82 лева до присъдената сума от 208,52 лева.
Обжалваното определение е законосъобразно и правилно. Въззивният съд правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 78 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК е определил дължимите разноски за първоинстанционното производство, съобразно с уважената част от предявените искове и представените от страните пред РС Плевен списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за действителното им извършване. При определяне в тежест на кого да се възложат разноските по делото ГПК не изхожда от това кой е станал причина за водене на делото, с изключение на разпоредбата на чл. 78, ал 2, като в този случай следва кумулативно да са налице двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Подобна разпоредба, отнасяща се до ищеца, не е налице.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, релевиран в частната жалба, че изводът на въззивния съд за сторени пред него разноски в размер на 516,11 лева е неправилен. Неоснователни са и твърденията за прекомерност на адвокатското възнаграждение и че същото следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 9 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски за пред въззивната инстанция не са присъдени, а съдържащите се в мотивите на решението констатации се отнасят изцяло до тези, сторени в първоинстанционното производство.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай адв. И. Б., пълномощник на ответника, е изготвил отговор на исковата молба, писмена защита и е водил делото до постановяване на съдебен акт, поради което настоящият състав счита, че съобразно осъществените от него действия по защита, не е налице прекомерност на присъденото възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 640 от 28 април 2011 г. по гр.д. № 45 по описа за 2011 г. на Плевенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: