О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
[населено място], 09.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №194 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. Г. от [населено място], срещу определението от 25.02.2011г. по ч.гр.д.№174/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 05.01.2011г. по гр.д.№6718/2010г. на Плевенски районен съд за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Обжалвано е от ответника по иска Г. И. Г. определение на въззивният съд в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд. Съдът е приел, че данните за настоящия и постоянен адрес на ответницата са в [населено място], поради което компетентен да разгледа предявения от Т. Р. Г. срещу нея иск по чл.49 от СК е Софийски районен съд, съгласно чл.105 от ГПК. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата по спора за международна компетентност на българския съд, основано на разпоредбата на чл.3, §1, б.”б” от Регламент/ЕО/ №2201/2003г., като е приел, че българският съд е международно компетентен да разгледа спора, съгласно чл.3, §2 от Регламент/ЕО/ №2201/2003г.
Касаторът сочи следния правен въпрос: „предпоставките за възникване международна компетентност на българския съд, при наличие на една от хипотезите, посочени в чл.3, т.1, б.А от Регламент/ЕО/ №2201/2003г. може ли да се премине към б.Б на същия член, т.е. налице е избор, предоставен на ищеца да се позове направо на хипотезата на т.Б от чл.3, прилагането на изключението от общото правило на чл.3 от Регламент/ЕО/ №2201/2003г. на ЕС, предвидено в пар.15, б.”б” във връзка с най-подходящия съд за разглеждане на делото за развод в най-добър интерес на детето.”
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че поставения правен въпрос е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Представя определения на окръжни съдилища, за които няма данни да са влезли в законна сила. Касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В този смисъл т.3, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по поставения правен въпрос има съдебна практика, която не се нуждае от промяна – Определение № 715 от 20.12.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 645/2010 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна – членка, компетентен да разгледа делото е и съдът на отечествената им държава-членка.
В изложението за допускане на касационно обжалване се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, които не са относими към основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и се разглеждат от касационната инстанция само ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 25.02.2011г. по ч.гр.д.№174/2011г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: