4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
С., 09.05. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 26 април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 436/2017 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 283 от 11.01.2017г. на Г. Т. Х. за отмяна на влязлото в сила решение на № 383 от 12.10.2016г. по в. гр. дело № 545/2016г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 90 от 07.04.2016г. по гр. дело № 1647/2015г. на Горнооряховски районен съд, с което Г. Т. Х. е осъдена да заплати на Д. З. З. – С. сумата 943 лв., представляваща размера на припадащата й се съобразно дела й част от съсобствения имот за направени необходими разноски за ремонт на покрива, водосточните тръби и комина на триетажна жилищна сграда, построена в парцел ІІІ-2578 от кв. 196 по плана на [населено място], ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 20.10.2015г. до окончателно изплащане на задължението.
В молбата за отмяна молителката се позовава на заявление от две лица, извън страните по делото, до кмета на Община [населено място] от 22.07.2015г., за което твърди че е ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Д. З. З. – С., чрез пълномощник адв. Н. В., оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че заявлението което се представя с молбата за отмяна е било известно на молителката още по време разглеждане на делото пред първата инстанция, което е видно от развилата се кореспонденция между молителката и Общината и от нейно „обръщение” до въззивнита инстанция, в което под т.7 цитира двете лица, от които изхожда сега представеното заявление, относно това кой фактически е платил сумите по извършения ремонт – ищцата или лицата по заявлението. Тези обстоятелства сочат, че молителката не само е знаела за съществуването на писменото доказателство, но е била запозната и с неговото съдържание, и ако беше положила дължимата грижа по време водене на делото е могла да го представи, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо, писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства – да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност, въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил извода му за основателност на иска.
Представеното писмено доказателство не носи характеристиките на ново писмено доказателство от съществено значение за делото.
Молителката се позовава на заявление от 22.07.2015г. изходящо от Н. Б. – собственик на третия етаж от триетажната жилищна сграда и М. З. – майка на ищцата, живееща на втория етаж, съсобствен между ищцата З. и нейн брат, адресирано до кмета на Община [населено място], с твърдения, че в сградата е извършен ремонт на общите части – смяна на улуци, водосточни тръби, подмяна на цигли, обшивка и измазване на комин, пренареждане и ремонт на покрива, за който са направени разноски, платени от лицата по заявлението. Тъй като молителката е собственик на първия етаж и отказва да поеме своята част от разноските, е поискано съдействие от общинската администрация за уреждане на финансовите взаимоотношения.
От представено по делото писмо № РД 9400-3926/11.01.2016г., изходящо от [община] до молителката е видно, че по повод оплакванията във заявлението, представено с молбата за отмяна, молителката е била уведомена с друго писмо от 30.07.2015г., в което е известена, че Общината е извършила проверка на място, констатирала е извършването на ремонт – подмяна на улуци, водосточни тръби, обшивки, препокриване и други изброени СМР, като е указано, че молителката следва да заплати съответстваща част от разходите за извършените видове ремонти. От цитираното писмо е видно, че още при разглеждане на делото пред първата инстанция и преди постановяване на съдебното решение, молителката е знаела за заявлението и неговото съдържание, което се препотвърждава и от писменото й „обръщение” пред въззивния съд. В същото молителката се позовава на съдържанието на заявлението с въпроса, „кои от лицата лъжат, че са платили разходите по извършените ремонти” – ищцата или подалите заявлението, цитирани поименно.
При тези данни е видно, че по повод оплакванията във заявлението от 22.07.2015г. между молителката и общината се е развила кореспонденция, тя е знаела за съществуването на това писмено доказателство, била е запозната с неговото съдържание, и ако беше положила нормално дължимата грижа за добро водене на делото е могла да го представи с отговора на исковата молба, или най – късно с въззивната си жалба. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Сега представено, писменото доказателство не е ново по смисъла на закона и не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
Писменото доказателство не е й от значение за изхода на делото.
Дали разходите по извършения ремонт на общите части са били платени от ищцата или от нейната майка, която ползва собствения на ищцата етаж, касае вътрешните отношения между собственика и ползвателя на имота. Отговорността на молителката произтича от разпоредбите на 41 ЗС, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 3 З.; ремонтните дейности на общите части са били извършени и направените необходими разноски платени, поради което молителката като собственик на обект от сградата участва в разноските, съразмерно с дела си от общите части, които е длъжна да плати.
Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото молителката ще следва да заплати на ответницата по молбата съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАБЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Т. Х. да отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на № 383 от 12.10.2016г. по в. гр. дело № 545/2016г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 90 от 07.04.2016г. по гр. дело № 1647/2015г. на Горнооряховски районен съд.
ОСЪЖДА Г. Т. Х. за заплати на Д. З. З. – С. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ