5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
С., 10.04. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
търг. дело № 60406/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адвокат Г. Д. против въззивно решение № 1351 от 28.06.2016г. по в. търг. дело № 3405/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2050 от 15.05.2015г. по търг. дело № 538/2013г. на Благоевградски окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Я. И. Г. съществуване вземането на ищеца за сумите – 146 767.80 швейцарски франка /сто четиридесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и седем франка и 80 сантима/ – дължима главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 14.06.2012 г.; 12 507.63 швейцарски франка /дванадесет хиляди петстотин и седем франка и 63 сантима/ – договорна лихва за периода от 24.02.2011 г. до 12.06.2012 г.; 1 103.55 швейцарски франка /хиляда сто и три франка и 55 сантима/ – неплатени такси, за които суми е издадена заповед № 5011 от 19.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК по ч. гр. дело № 1623/2012 г. на Благоевградския районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, които могат да се обединят под значимия за изхода на делото въпрос – при предявен иск по чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор, изискуеми ли са вземанията по отношение на вноски от кредита и други акцесорни задължения (лихви, неустойки, такси, застраховки), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на предявеното от заявителя основание, респ. необходимо ли е тези вноски да бъдат посочени в извлечението от счетоводните книги всяка една поотделно, или е достатъчно да бъдат посочени като период и глобално в общ размер, с оглед уважаване на иска само за падежиралите вноски до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Жалбоподателят поддържа, че поставените въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие със съдебна практика на Върховния касационен съд, установена с решения по т.д. № 1175/2013г., второ т. о., ВКС и т.д. № 57/2012г., първо т. о., ВКС.
Ответникът Я. И. Г., чрез пълномощник адв. С. Б. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси не обуславят правни изводи на съда, не са съществени за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване и не влизат в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика предвид различия по установените факти и обстоятелствата между делата. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА в размер на 1030 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
И. правен въпрос има отношение към решаващите правни изводи на въззивния съд и се явява включен в предмета на делото, при разрешаването на който, настоящият съдебен състав намира, че е налице противоречива съдебна практика на Върховния касационен съд до постановяване на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В т. 18 от посоченото тълкувателно решение се приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в т. 11б се приема, че в производството по иска по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието, чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви, чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл и решение № 115 от 11.01.2016г. по т.д. № 2427/2014г., второ т. о., ВКС. Тази съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
В производството пред въззивния съд, след като изцяло е бил отхвърлен иска по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане произтичащо от договор за банков кредит поради това, че кредиторът не е упражнил правото си да направи кредита (или остатъка от него) предсрочно изискуем и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с въззивната жалба касационният ищец е поддържал искане за уважаване на иска по отношение само на неплатените вноски с настъпил падеж до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което с обжалваното решение е възприето като изменение на основанието, различно от заявеното във заповедното производството и в исковата молба. Съдът се е позовал на т. 11б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. ОСГТК на ВКС, с която не се допуска изменение на основанието в производството по предявен иск по чл. 422 ГПК – в случая от иск за установяване на вземане от банков кредит, или остатъка от него, което се претендира да е станало предсрочно изискуемо, в искане да се присъдят само падежираните вноски с уговорения в договора техен падеж до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е и цитирана от въззивния съд съдебна практика установена по реда на чл. 291 ГПК с решения по т.д. № 2427/2014г., второ т. о., ВКС и т.д. 2561/2014г., второ т. о., ВКС, която се възприема от настоящия съдебен състав.
Жалбоподателят се позовава на решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на първо т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК като поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с посоченото съдебно решение.
Посочената съдебна практика е обсъдена с обжалваното решение и е намерена за неприложима към разглеждания случай. С посоченото решение се визира предявен иск по чл. 422 ГПК за вземане произтичащо от банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор, какъвто е и настоящият случай. Приетото е, че в тази хипотеза изискуеми са само вземанията представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. В процесния случай, за разлика от приетото в посочената съдебна практика, в извлечението от счетоводните книги банката – кредитор не е заявил вземанията си като конкретно неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания към момента на подаване на заявлението, а ги е посочил като глобални суми на основание предсрочна изискуемост, което е дало основание на съда да приеме, че посочената съдебна практика не е приложима. Тези съображения обосновават и липсата на противоречие между правните изводи на съда, по поставения правен въпрос, направени с обжалваното решение и приетото в отговора на въпроса в посочената съдебна практика, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба в размер на 1200лв. на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1351 от 28.06.2016г. по в. търг. дело № 3405/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на адвокат С. Б. – Адвокатска колегия [населено място] адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. за изготвен отговор в касационно производство на ответника по касационната жалба Я. И. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ