6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
С., 09.01. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Г. Николаева
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3266/2016 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба вх. № 11-01-13/14/ от 28.04.2016г. на Министъра на правосъдието, чрез С. Т. старши юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване” и по жалба вх. № 1332 от 04.05.2016г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л. Минком с рег. № 785 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски съд, против решение от 17.02.2016г., постановено по дисциплинарно дело № 4/2015г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за временно лишаване от правоспособност”.
Решението се обжалва с оплакване по жалбата на Министъра на правосъдието за неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост, постановено при явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание, с искане да се наложи наказание „лишаване от правоспособност за срок от една до пет години” и по жалбата на ЧСИ Л. Минком с оплакване за недопустимост на решението, като постановено след изтичането на шестмесечния преклузивен давностен срок, и като неправилно, поради нарушаване на материалния и процесуален закон.
В съдебно заседание Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на ЧСИ М.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор и допълнително становище към жалбата, депозирано в съдебното заседание, ЧСИ Л. М. поддържа жалбата си и оспорва жалбата на Министъра на правосъдието, като тенденциозна и недоказана.
Ответникът К. на ЧСИ, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбите. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като обсъди доводите на жалбоподателите и ответника по жалбите и извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт на КЧСИ, поради което са процесуално допустими.
По допустимостта на обжалваното решение.
В жалбата на ЧСИ Л. М. се поддържа, че решението е постановено след изтичането на шестмесечния преклузивен давностен срок по чл. 69 ЗЧСИ и като недопустимо следва да бъде обезсилено.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, дисциплинарната отговорност се погасява с шестмесечна давност от откриване на нарушението, а то се счита за открито от момента, от който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ – Министърът на правосъдието или Съвета на К. е узнал за нарушението, но не по – късно от две години от извършването му. Моментът на узнаване на нарушението е начало на шестмесечният давностен срок, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ следва да направи предложение за налагане на наказание и се счита за спазен с постъпване на искането в К. на ЧСИ. В този смисъл т. 12 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 2/2013 г., според която дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на К. на ЧСИ, т. е. шестмесечният срок погасява възможността да се иска налагане на дисциплинарното наказание и е срок за сезиране на наказващия орган, тъй като сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване. То не може да влияе на бързината, с която действа наказващия орган, нито на бързината, с която правораздава съдът.
Изхождайки от приетото в посочената задължителна съдебна практика в настоящия случай искането за образуване на дисциплинарното производство е направено в рамките на шестмесечния давностен срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, поради което дисциплинарната отговорност не е погасена по давност.
С писмо на Софийска градска прокуратура до Главен инспектор при Инспекторат на Министерството на правосъдието от 20.03.2014г. (л.145) по повод допълнителен сигнал на [фирма] постъпил в Софийска градска прокуратура на 26.02.2014г. по пр. пр. № 8999/2013г. (л.146 от делото) и уточнително писмо на [фирма] от 25.07.2014г. (л.122) до финансовите инспектори към МП е поискано да се извърши проверка на действията на ЧСИ Л. М. по конкретни изпълнителни дела от 2014г. с длъжник [фирма], която със заповед № ЛС-11-1023 от 15.09.2014г. (л.119) на Министъра на правосъдието е възложена на инспекторите Е. Д. и Г. Т.. Въз основа на изготвен от същите лица Доклад за извършена проверка на дейността на ЧСИ М. по образуването и движението на 77 броя изпълнителни дела с длъжник [фирма], Министърът на правосъдието е направил искане, постъпило на 18.12.2014г., до Дисциплинарната комисия на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Л. М., т. е. искането за образуване на дисциплинарно производство е направено в рамките на шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ от узнаване за нарушенията констатирани от извършената проверка и това е станало в периода 15.09.2014г. – 18.12.2014г.
Предвид изложеното обжалваното решение не е недопустимо, поради което следва да се провери правилността му по съществото на спора.
Прието е с обжалваното решение, че по 77 броя изпълнителни дела срещу [фирма], по договор за цесия, титулярът на вземането по изпълнителния лист е цедирал своето вземане в цялост на [фирма], като впоследствие придобилият вземането от своя страна цесионер, вече в качеството си на цедент е прехвърлил отделни части от придобитото вземане на различен брой цесионери – от седем до тридесет. Установено е, че молбата за образуване на изпълнителното дело е от втори по ред на придобиване цесионер, към молбата за образуване с отделни молби, като взискател се е присъединил всеки един от последващите цесионери, придобил част от вземането по изпълнителния лист. Установено е също, че всички взискатели, в качеството им на търговци, са претендирали и юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното дело, представяйки за целта пълномощни за процесуално представителство на упълномощен юрисконсулт, при цесии за изключително малки суми по 10 лева и търсени разноски за юрисконсултско възнаграждение, за всеки един кредитор, значително по – големи, от по минимум 150 лв. Прието е, че всеки от присъединилите се към производството взискатели е заплащал на ЧСИ и такса по т. 5 и т. 11 от ТТР на ЗЧСИ в размер на 84 лв. с ДДС – от общо 288 броя сметки по 32 броя изпълнителни дела е събрана сума в размер на 24 192 лв. с ДДС.
При тази фактическа обстановка от правна страна е прието, че е налице заобикаляне на закона, като чрез раздробяване на едно вземане на множество малки вземания се цели да се съберат възможно най – много разноски от длъжника, което от своя страна води до увреждащ за длъжника резултат. Комисията се е позовала на чл. 3 ГПК задължаващ участниците в съдебните производства и техните представители, под страх от отговорност, да упражняват предоставените им права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. В тази смисъл е посочено, че съдебният изпълнител, овластен с компетентност да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуланите права от страните в изпълнителния процес и при превратното им упражняване следва да откаже защитата им. Това не е направено от ЧСИ М., допуснал без правно основание събирането на такси в размер на 60 лв. по т. 11 ТТР на ЗЧСИ – авансова такса за присъединяване на взискател за всеки един от цесионерите, като в противоречие с чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК е увредил реално длъжника [фирма] с недължими такси по т. 11 ТТР на ЗЧСИ в размер на 17280 лв. При съобразяване тежестта на извършените нарушения, дисциплинарният състав е наложил наказание по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ – предупреждение за временно лишаване от правоспособност.
В жалбата на Министъра на правосъдието се поддържа, че определеното наказание необосноавно е занижено, предвид констатираните нарушения в работата на ЧСИ. Счита се, че наказанието „лишаване от правоспособност за срок от една до пет години” съответства на тежестта на извършените нарушения и това наказание следва да бъде наложено на ЧСИ.
Настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание е законосъобразно. Съобразен е принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Санкциониращият орган е взел предвид тежестта на извършените нарушения, небрагоприятното въздействие върху престижа на професията и обществено доверие в нея, като наложеното наказание предхожда по тежест най – тежкото наказание „лишаване от правоспособност за срок от една до пет години”. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховния касационен съд, който по идентичен случай – за извършване на сходни нарушения от ЧСИ, е променил санкцията, заменяйки наложената от наказващия орган глоба от 10 000 лв. с наказание „предупреждение за временно лишаване от правоспособност” – решение по гр. дело № 4373/2015г. на ВКС, трето г. о. В настоящия случай, за разлика от случая в цитираната съдебна практика, не е установено ЧСИ да е наказван за други провинения, допълнителен аргумент в подкрепа на определеното наказание.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, жалбоподателите ще следва да заплатят съдебни разноски на ответника Камара на частните съдебни изпълнителни по 150 лв. всеки един, или общо 300 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители взето на 17.02.2016г. по дисциплинарно дело № 4/2015г.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието и частен съдебен изпълнител Л. М., рег. № 785. да заплатят на К. на частните съдебни изпълнители съдебни разноски за настоящето производство, всеки един по 150 лв., или общо в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ