2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С.,. 27.02. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 655/2017год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Б. Г. срещу определение № 23397 от 11.10.2016 по в.ч.гр.д.№ 10362/2016год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от М. Б. Г. частна жалба против разпореждане от 28.07.2016г. по гр.д.№41874/2016г. на СРС, 81 състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя вх.№3049003/26.07.2016г. за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и разпореждане за незабавно изпълнение.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. , намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан.
По смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно, заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. Систематичното място на Глава 22 ГПК /”Касационно обжалване”/ е в Част Втора /”Общ исков процес”/ и следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл.396, ал.2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Формален аргумент в подкрепа на тезата за двуинстанционност на заповедното производство е обстоятелството, че в действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г., ОСГК/. В тази насока е и приетото правно разрешение с т.8 на ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Б. Г. срещу определение № 23397 от 11.10.2016 по в.ч.гр.д.№ 10362/2016год. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: