4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 814
С., 02.12. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
търг. дело № 60058/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Л. Д. чрез пълномощник адв. В. П. против въззивно решение № 544 от 25.03.2016г. по в. гр. дело № 4523/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2912 от 30.04.2015г. по гр. дело № 13882/2012г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за осъждането на Н. С. Раи да заплати сумата от 19 970,94 евро по т. 2.2.1 и сумата 9000 евро по два предварителни договора от 11.05.2007г., като получени на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху сумите.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд с решението си не е отговорил на всички доводи и възражения наведени във въззивната жалба, както и че в мотивите са въведени нови правни доводи, които не са правени от страните. Представя съдебна практика на Върховния касационен съд относно правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение, както практика относно разпределяне на доказателствената тежест между страните по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, както и на т. 3-та по конкретно посочени въпроси.
Ответникът Н. С. Раи чрез пълномощник адв. М. П. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, включително и относно твърденията за приложението на т. 3-та. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за определяне на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в качеството на адвокат П. като особен представител на ответника.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивният съд, които могат да се конкретизират под процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 269 ГПК, относно правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение.
Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд, според която непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстация е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанцията е само косвен резултата от тази дейност. Сочи се, че мотивите на въззивния съд не могат да се изчерпват само с констатации за правилността на обжалвания акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводи по приложението на закона – решение по гр.дело № 4704/2014г., четвърто г. о., ВКС; в този смисъл и решенията по гр. дело № 6605/2013г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 1672/2010г., четвърто г. о., ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика. Съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, извършил е решаваща дейност в обем покриващ дейността на първата инстанция и независимо от съвпадащите фактически и правни изводи, въззивният съд е изготвил собствени мотиви и е обосновал собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като е приел, че ищецът в качеството му на приемател по два предварителни договори за покупко – продажба не е изпълнил задължението да внесе поетапно съобразно договореното втората вноска от цената и като неизпрана страна не е имал право да прекрати договорите при условията на чл. 6.2 от същите – при забава в изпълнението на поетите задължения от обещателя (продавач) по изграждането на блок втори, в който се намират обещаните обекти, предмет на предварителните договори, в продължение на повече от шест месеца, купувачът би могъл да прекрати договора без писмено предизвестие или да започне съдебно производство за обявяване на договора за окончателен, каквато възможност не е възникнала за купувача, не само защото първи е изпадал в забава, но и поради приетото за установено, че обещателят не е изпаднал в забава при изпълнение на задълженията за изграждането на комплекса в груб строеж и въвеждането му в експлоатация. Съдът е обсъдил сроковете по изпълнение на договорите, уговорени като индикативни, с допълнително предвиден срок от 30 дни за изпълнение, изключващ забавата, като е приел, че Акт 15 е издаден преди изтичането на шестмесечният срок, считано от 15.01.2008г., а въвеждането на комплекса в експлоатация е станало на 08.06.2008г., при уговорена дата 30.06.2008г., с допълнителен гратисен срок за изпълнение от 30 дни, т. е. прието е от фактическа страна изпълнението на втори блок от комплекса, от представена справка от службата по вписванията, при завеждане на делото, обещателят (продавач) не се е разпоредил с правото на собственост върху двата обекта в полза на трети лица, основание за съда от правна страна да приеме, че договорите не са развалени по предвидения в закона ред (при обсъдено приложение на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД), или прекратени, при уговорените от страните предпоставки и да отхвърли исковете за връщане на даденото на отпаднало основание, поради недоказан фактически състав на чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД.
С решението съдът е дал отговори на твърденията по исковата молба, правните изводи на съда са изведени въз основа на заявените факти и обстоятелства, субсумирани под разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът е дал точна правна квалификация на спорното право и не е излязъл от фактическия състав на неоснователното обогатяване, чрез въвеждане на „нови правни доводи”, както се поддържа в изложението за допускане на касационно обжалване. Твърденията, че обектите предмет на предварителните договори били в режим на СИО, а предварителните договори са сключени от един от съпрузите, не води до недействителност на предварителните договори, не е основание за развалянето им, не води до невъзможност за изпълнение на предварителните договори и до прекратяването им по право, каквито доводи се съдържат в изложението и във въпроси поставени като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези въпроси не са обуславящи за решаващите правни изводи на съда и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази смисъл ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 48, ал. 2 ГПК, жалбоподателят ще следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. М. П. П. – особен представител на ответника по касационната жалба в размер на 500 лв. по чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 544 от 25.03.2016г. по в. гр. дело № 4523/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ф. Л. Д. да заплати адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв. на адвокат М. П. П. Софийска адвокатска колегия с адрес [населено място], [улица], назначена за особен представител на Н. С. Раи – ответник по касационната жалба с определение от 03.07.2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ