5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
С., 27.02. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4208/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Г. чрез пълномощник адв. Г. Б. против въззивно решение № 218 от 27.06.2016г. по в. гр. дело № 282/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решение № 105 от 07.04.2016г. по гр. дело № 102/2016г. на Козлодуйски районен съд и вместо него са отхвърлени исковете на Д. К. Г. против [фирма] [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 4/18.01.2016г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист управление на човешки ресурси” в Управление „Административен контрол”, отдел „Човешки ресурси”, сектор „Управление на човешки ресурси” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5759,08лв. за периода 18.01.2016г. – 24.03.2016г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правния въпрос – има ли право работодателят да прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ трудовото правоотношение с лице придобило и упражнило правото си на пенсия при условията на първа и втора категория труд, но не придобило изискуемите се условия по чл. 68 КСО, при условията на непрекъснато трудово правоотношение със същия работодател. Въпросът е поставен като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че посоченото основание не е мотивирано според изискванията на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както и че съображенията по приложение на посоченото основание по същество касаят неправилността на решението, което е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на юристконсулско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения материалноправен въпрос е включен в предмета на делото, има отношение към решаващите правни изводи на съда, но дадения с обжалваното решение отговор не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е свел въпроса до възможността на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с лице, което е придобило и упражнило правото си на ранно пенсиониране в условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО (от 01.01.2016г. по чл. 69б КСО), но не е придобило право на пенсия и осигурителен стаж при общите условия на чл. 68 КСО.
Съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ приема, че придобиването на право на пенсия е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО, където са предвидени две хипотези – право на пълна пенсия съгласно ал. 1-3 и на намалена пенсия при условията на ал. 4 (редакция на чл. 68 към 01.01.2000г., респ. ал. 3 в редакциите към 01.01.2011г. и 01.01.2012г.).
След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 от 2001г., законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост (както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст) и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази законодателна позиция свързана с обстоятелството, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ се извършва по преценка на работодателя, включително и по т. 10, сочи че това е предоставена правна възможност, а не задължение на работодателя, от което следва, че и в случаите, когато работникът или служителят е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст (каквато е специалната разпоредба на § 5, ал. 1 ПЗР КСО), работодателят разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, т. е. право на работодателя е да прецени, с коя норма да се съобрази – с общата или със специалната, което не подлежи на съдебен контрол. На контрол подлежи обстоятелството дали са спазени изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст предвидени в общата или в специална разпоредба на осигурителния кодекс. В този смисъл решения по гр. дело № 3003/2013г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 258/2010г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 2280/2008г., трето г. о., ВКС, гр. дело № 1169/2009г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В процесния случай ищцата е придобила и упражнила правото си на ранно пенсиониране по § 4 ПЗР КСО, като лице, работило в условията на втора категория труд, считано от 27.02.2015г., без да е било прекратено трудовото й правоотношение с ответника, възползвайки се от тази правна възможност, след отмяната на чл. 94, ал. 2 КСО в сила от 01.01.2015г.
При постановяване на решението, въззивният съд е съобразил тези законодателни изменения, като е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение вече не е условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и когато правото на ранно пенсиониране вече е упражнено от работника или служителя, (както в процесния случай), за работодателят е възникнало негово лично субективно право да прекрати трудовото правоотношение едностранно с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ. Съдът е направил аналогия с т. 10б на цитираната норма, която предвижда възможност за работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение, ако правото на пенсия и осигурителен стаж е придобито и упражнено преди възникване на трудовото правоотношение, при което е приел, че липсва основание за различно третиране на работник или служител, който е упражнил правото си ранно пенсиониране по време на трудовото правоотношение, от този, който е упражнил правото на ранно пенсиониране, преди възникване на трудовото правоотношение. Посочил е, че в този смисъл са разпоредбите на т. 10а и т.10в на чл. 328 КТ, с които се дава възможност работодателят да прекрати едностранно трудово правоотношение с работник или служител, на когото е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО, респ. когато трудовото правоотношение е възникнало след като на работникът или служителят му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО – нови основания за уволнение, с които се туря край на утвърдената задължителна съдебна практика, че само придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за прекратяването му по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (решение по гр. дело № 374/2010г., четвърто г. о., ВКС).
Даденият с обжалваното решение положителен отговор на поставения правен въпрос не влиза в противоречие със съдебната практика създадена по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, във вр. с § 4 ПЗР на КСО – решение по гр. дело № 88/2011г., трето г. о., ВКС и определение по гр. дело № 1798/2010г., трето г. о., ВКС, с които се приема, че разпоредбата на § 4 от ПЗР КСО е създадена преходна възможност за ранно пенсиониране в интерес на посочената категория осигурени лица, които могат по своя преценка да се възползват от нея упражнявайки свое лично субективно право, което не може да се упражни от другата страна по правоотношението – работодателят, както и че за да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят трябва да съобрази изискванията на чл. 68 КСО по отношение минимална възраст, а в частност за осигурителния стаж и този по чл. 104 КСО. Преди всичко посочената съдебна практика урежда случаите, в които правото на ранно пенсиониране не е упражнено от работника или служителя, какъвто не е настоящия случай – паралел съобразен с обжалваното решение. От друга страна е създадена й цитираната задължителна съдебна практика, според която работодателят разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като прецени, с коя норма да се съобрази – с общата или със специалната (§ 5 ПЗР КСО), преценавайки изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. работодателят разполага със субективното право да прекрати едностранно трудовия договор по т. 10, както при придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, така и при придобито право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. В допълнение на посочената съдебна практика с обжалваното решение се приема, че работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение по т. 10 и с лице, което е придобило и упражнило правото си на ранно пенсиониране по § 4 ПЗР КСО по време на трудовото правоотношение, специална спрямо общата разпоредба за право на пенсия, като в този случай той упражнява свое субективно право.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 218 от 27.06.2016г. по в. гр. дело № 282/2016г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. К. Г. да заплати на [фирма] съдебни разноски за касационното производство в размер на 100 лв. юристконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ