4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
С., 15.05. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 5408/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 282 от 16.08.2016г. по в. гр. дело № 374/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 128 от 03.05.2016г. по гр. дело № 1581/2015г. на Врачански районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Г. С. Т. извършено със заповед № 131 от 27.10.2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, същият е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт „Лицензиране” и [фирма] е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 11 019,09 лв. за периода от 28.10.2015г. до 14.04.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 22.12.2015г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд са разрешени правните въпроси – в процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ задължен ли е работодателят да оспори акта на ТЕЛК, или да го представи такъв, какъвто го е получил пред Дирекция „Инспекция по труда” в случай, че мнението на ТЕЛК не е оформено в съответствие с чл. 4 от Наредба № 5/1987г.; приравнява ли се поисканото и получено от страна на работодателя мнение на ТЕЛК на липсата на изпълнена процедура по чл. 333, ал. 2 КТ и на липса на експертно мнение на ТЕЛК, ако същото не е оформено съгласно чл. 4 от Наредба № 5/1987г., а Инспекцията по труда е дала предварително разрешение за уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, чрез която обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Г. С. Т. чрез пълномощник адв. М. Л. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че двата въпроса са почти идентични, не са обуславящи за изхода на спора, а представената съдебна практика не установява противоречие по поставените правни въпроси с приетото в обжалваното решение, тъй случаите са различни от разгледания по настоящето дело. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материално-правни въпроси са включени в предмета на делото, имат отношение към решаващите правни изводи на съда за изхода на спора, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
Жалбоподателят се позовава на съдебни решения по гр. дело № 1821/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 1374/2012г., трето г. о., ВКС и гр. дело № 6246/2013г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които се приема, че когато работодателят упражнява правото си да уволни поради съкращаване на щата работник или служител, който е трудоустроен, или който страда от заболяване предвидено в Наредба № 5 от 1987г., работодателят е длъжен да поиска от определения за уволнение информация дали страда от заболяване, предвидено в наредбата и когато събере данни за наличие на такова заболяване, работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински документи, с което е изпълнил задължението си по чл. 333, ал. 2 КТ. Мнението трябва да има съдържанието визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987г., като работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано по този начин. Той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, както го е получил на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал, или не е получил мнение на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на Инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987г., независи от това, какви мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК, т. е. мотивите на експертното решение на ТЕЛК не подлежат на контрол.
Посочената съдебна практика е създадена, за да се отговори на въпроса осъществена ли е закрилата по чл. 333, ал. 2 КТ, когато експертното решение на ТЕЛК не съдържа изрично посочване, как уволнението ще се отрази на здравословното състояние на лицето, което има отношение към целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд, като един от елементите на съдържанието, предвидено в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987г.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика, тъй като в настоящия случай, макар работодателят да е поискал от ТЕЛК мнение, както го задължава разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, той не е получил никакво мнение, с оглед съдържанието на отговора в писмо подписано от председателя на ТЕЛК, че „ТЕЛК не може да се произнесе по бъдещи причинно – следствени събития произтичащи от уволнението на когото и да било по принцип, дори за здрави лица”. Предвид въведените изисквания с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987г. относно съдържание на мнението, обсъдени с обжалваното решение и отнесени към получения отговор, съдът е приел че ТЕЛК [населено място] не е изпълнила служебните си задължения и по същество е отказала да даде мнение, поискано във връзка с уволнението на ищеца, което е равнозначно на липса мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ – основание съда да приеме, че в конкретния случай закрилата не е преодоляна и само на това основание да отмени уволнението като незаконно. В тази връзка съдът е отчел поведението на работодателя, да приложи посоченото писмо към искането си до Инспекцията по труда, като безкритичното и формално изпълнение на задължението по чл. 333, ал. 2 КТ, респ. такъв подход е бил възприет и от Инспекцията по труда, приемайки че писмото представлява мнение на ТЕЛК, т. е. даденото от този орган разрешение за уволнението на ищеца е при липса на дадено мнение от ТЕЛК. Тези съображения не влизат в противоречие с посочената съдебна практика, с която изрично е прието, че ако работодателят не е поискал, или не е получил мнение от ТЕЛК, преди да поиска разрешение от Инспекцията по труда, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна.
Предвид изложеното поставените правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателя, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по касацията съдебни разноски за настоящето производство в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 282 от 16.08.2016г. по в. гр. дело № 374/2016г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Г. С. Т. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ