5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
С., 31.01. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3668/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Г., К. П. М. и Продан К. П. чрез пълномощник адв. М. Ц. против въззивно решение № 61 от 05.04.2016г. по в. гр. дело № 32/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 397 от 07.10.2015г., поправено с решение № 452 от 28.10.2015г. постановени по гр. дело № 633/2014г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на В. И. Г., К. П. М. и Продан К. П. против [фирма] [населено място] за обявяване за нищожен поради неизвестност за тъждеството на имота и поради липса на съгласие на сключения на 13.02.2006г. с нотариален акт № 60, т. І, рег. № 1138, дело № 52/2005г. на нотариус с район на действие Хасковски районен съд, договор за ипотека на недвижим имот – 2/18 идеални части от УПИ VІІІ-1482 в кв. 514 по плана на [населено място], целият с площ от 274 кв. м, заедно с магазин и бюфет със застроена площ от 80,20 кв. м, преустроен от част от апартамент с изложение юг-изток-запад на първи етаж от построена двуетажна масивна сграда с административен адрес [населено място], [улица].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – когато при упълномощаване за учредяване на ипотека върху конкретно индивидуализиран имот, пълномощникът се отклони от упълномощаването и учреди ипотека върху друг имот, налице ли е липса на съгласие от страна на упълномощителите за учредяване на ипотека върху различен имот, за който е дадено съгласието; налице ли е нищожност на самата упълномощителна сделка, поради липса на съгласие, респ. необходимо ли е предявяването на отделен иск за това или самото твърдение за нищожност на сделката е достатъчно, за да се произнесе съдът по подобно твърдение; съгласието за учредяване на ипотека за обезпечаване на чуждо задължение трябва ли да бъде тълкувано разширително – като общо съгласие за учредяване на ипотека върху имот на трети лица, след като в пълномощното изрично е посочено, че съгласието е дадено за ипотекиране на конкретен имот; когато един имот е преустроен в друг обект, без съгласието на негов съсобственик, може ли същият да служи за обезпечаване на чуждо задължение, когато този съсобственик е дал съгласие за ипотекиране на неговата част със съзнанието, че имотът не е преустроен. Жалбоподателите поддържат приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото и обосновано искане за приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК в хипотезата на т. 3 – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 26 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят правните изводи на съда за отхвърляне на исковете и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросите са обединени около твърдението на ищците – жалбоподатели, че пълномощникът е бил упълномощен да учреди ипотека върху собствения на упълномощителите и учредители на ипотеката недвижим имот, представляващ апартамент на първи етаж с площ 120 кв. м, а той е учредил ипотеката върху магазин и бюфет с площ 80,20 кв. м, какъвто обект не е съществувал, поради което договорът за ипотеката е недействителен, поради неизвестност (липса) на тъждество на ипотекирания имот, преценено от съда като липса на предмет, респ. липса на съгласие за сключване на договора за ипотеката от страна на упълномощителите и учредители на ипотеката, върху чиито имот е учредена ипотека за обезпечаване на чуждо задължение, поради липса на тъждество между обектите по пълномощното и договора за ипотека.
По делото не е установено твърдението за несъществуване на обекта, върху който е учредена ипотеката, нито е установена липса на тъждество между имота посочен в пълномощното, където същият е описан по нотариалния акт за собственост на упълномощителите – учредители на ипотеката и имота по нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.
Съдът се е позовал на удостоверение на Служба по геодезия, кадастър и картография [населено място], което удостоверява идентичността между имота по пълномощното, индувидуализиран по нотариалния акт за собственост от 1988г. като апартамент с площ 120 кв. м и обекта по кадастралната карта, идентифициран като апартамент с площ 86,74 кв., съответна на площта след извършеното преустройство на жилището в търговски обект – магазин и бюфет, както е описан в нотариалния акт за договорна ипотека, от което е последвал извода, че ипотеката е учредена върху фактически съществуващ на място и правно обособен самостоятелен търговски обект, след извършено преустройство на жилището предмет на упълномощителната сделка, като съдът изрично е посочил, че разрешението за строеж във връзка с образуваното административно производство за извършване на преустройството е издадено на името на съсобствениците, между които и първата ищца, при представени нотариално заверени декларации от съсобствениците, което опроверга твърдението, че един от съсобствениците (първият ищец) нямал знание за извършеното преустройство, поддържано в последния поставен въпрос в контекст на извършено незаконно преустройство. В тази връзка съдът е цитирал и представената документация по административната преписка, установяваща законността на извършеното преустройство.
При така установеното тъждество между имота описан в пълномощното и имотът, върху който е учредена договорната ипотека въз основа пълномощното и установено знание у съсобствениците на имота и учредители на ипотеката за извършеното преустройство, съдът е направил съответни на това правни изводи за валидността на договора за ипотека, който не е нищожен поради „незнание за тъждеството на имота” и „поради липса на съгласие”, правилно квалифицирано от съда като относителна недействителност на договора по чл. 42, ал. 2 ЗЗД – пълномощникът, представлявал учредителите на ипотеката, не е действал извън пределите на предоставената му с мандата представителна власт. Въпросът, дали е налице нищожност на упълномощителната сделка, не е обсъждан от съда поради липса на твърдения за недействителност на едностранна сделка и като ирелевантен за изхода на делото не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното, чрез поставените правни въпроси, жалбоподателите целят оспорване на приета от съда фактическа обстановка, което би дало възможност за друго правно разрешение на спора. Въпросите не засягат решаващите правни изводи на съда, предмет на производството по допускане на касационно обжалване, в което касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивният съд, при приетите от него факти. Това изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Позоваването от жалбоподателите на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, немотивирано и не подлежи на обсъждане.
С писмения отговор на [фирма] е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя и възлага в тежест на жалбоподателите в размер на 500 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 05.04.2016г. по в. гр. дело № 32/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. И. Г., К. П. М. и Продан К. П. да заплатят на [фирма] съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ