О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
С., 29. 03. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1266/2017год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба [фирма], чрез адв. О. М., срещу определение № 336 от 31.01.2017 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 6197/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд. С това определение е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 20.10.2016г. по гр. д. № 15891/2015г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 286, ал.1, т. 3 ГПК е върната подадената от [фирма] касационна жалба срещу Решение
№ 6486/04.08.2016г. по в. гр. д. № 15891/2015г. по описа на Софийски градски съд.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна А. Д. Д. в подаден отговор, чрез адв. П. Т., изразява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Със ЗИДГПК (ДВ, бр. 50/2015 г.) функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията и по чл. 274, ал. 1 ГПК е разпределена между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Идентична е функционалната компетентност на ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, което е постановено от апелативен съд. Критерият е според това кой е въззивният съд, постановил определението по чл. 274, ал. 1 ГПК – окръжен или апелативен. Определенията на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК в упражнение на тази функционална компетентност са окончателни, тъй като не попадат в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Аналогично определенията на апелативните съдилища по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК също не подлежат на последващ контрол. Противното тълкуване допуска триинстанционност за определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция.
С оглед на изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] срещу определение № 336 от 31.01.2017 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 6197/2016 год. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: