5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 492
С., 08.06. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 262/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. С., Е. Н. Б., П. Д. С. и Е. А. Г. чрез пълномощник адв. В. З. против въззивно решение № 229 от 30.09.2016г. по в. гр. дело № 321/2016г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26 от 18.03.2016г. по гр. дело № 146/2003г. на Балчишки районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за обезсилване на съдебно решение по гр. дело № 146/2003г. на Балчишкия районен съд, с което е обявен за окончателен сключения с [фирма] [населено място] предварителен договор от 07.04.2003г. за покупко – продажба на недвижим имот – земеделска земя с площ 5 593 кв. м, представляващ имот № 3017 в местността „Ендектърла” в землището на [населено място], при посочени граници, на основание чл. 362, ал. 2 ГПК (чл. 297, ал. 2 ГПК /отм./).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – при подаване на молба за обезсилване на решението, когато от страна на ищеца в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е извършено плащане в законния двуседмичен срок следва ли съдът да изследва погасено ли е по давност вземането и кой е началния момент, от който започна да тече погасителната давност за подаване на молба за обезсилване на съдебното решение при неизпълнение на задължението на купувача по предварителния договор да плати определената с решението цена. Въпросите са поставени като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място], чрез пълномощник адв. П. А. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване и по същество основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 362, ал. 2 ГПК (чл. 297 ГПК отм./) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси засягат решаващите правни изводи на съда за изхода на делото, но не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдът е отхвърлил иска за обезсилване на решението, с което е бил обявен за окончателен сключен между страните предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, като се е позовал на разпоредбата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД, според която правото да се развали договорът се погасява с петгодишна давност, която съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече с настъпване на изискуемостта. За да приложи посочената разпоредба въззивният съд е приел, че отношенията възникнали от решението по гр. дело № 146/2003г. на Районен съд [населено място] са облигационни и обвързват страните до изпълнение на всички задължения в определения срок – в случая двуседмичен от влизане на решението в сила, в който купувачът следва да заплати продажната цена. Посочено е, че обезсилването на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е равнозначно на разваляне с обратна сила на гражданските последици на решението и по аналогия намират приложение правилата за неизпълнение и разваляне на договорите – чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ЗЗД, с изключение на изискването да се дава на ищеца допълнителен срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Като е съобразил, че определения с решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срок за заплащане на продажбената цена е изтекъл на 26.08.2009г. и изискуемостта на вземането е настъпила на 27.08.2009г., при което петгодишният срок, в който може да се иска обезсилване на решението е изтекъл на 27.08.2004г., съпоставен с датата на подаване на молбата за обезсилване 03.12.2015г., съдът е приел че към този момент правото по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 362, ал. 2 ГПК е погасено по давност, послужило като основание за отхвърляне на иска.
Правните изводи на съда, че решението на съда по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) следва да се приравни по последици на договора поради неизпълнение и да намерят приложение правилата на чл. 87 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД са изведени с съответствие със задължителната съдебна практика установена по чл. 290 ГПК с решения по гр. дело № 1317/2010г., първо г. о., ВКС; гр. дело № 3526/2008г., четвърто г. о., ВКС; т.д. № 141/2009г., второ т. о., ВКС, на част от които се е позовал и въззивният съд.
Това е така, тъй като решението на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества липсващото съгласие за сключване на окончателния договор, предхождан от предварителен договор и последиците на решението не могат да бъдат различни от тези на доброволно сключен договор пред нотариус. Когато предварителният договор е обявен за окончателен с решение на съда, основанието за придобиване на собствеността остава договорно и за правните последици за приложими разпоредбите на ЗЗД. При обявяване на предварителния договор за окончателен с решение на съда, купувачът става собственик от момента на влизане на решението в сила, независимо дали към този момент е изпълнено задължението му да плати уговорената цена. Ако цената или остатъка на цената се дължи след сключване на окончателния договора, плащането следва да се извърши в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. При неизпълнение на задължението на купувача, решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се обезсилва по право, а по искане на кредитора с постановяване на решение от съда по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.), което се приравнява по последици на разваляне на договора поради неизпълнение по правилата на чл. 87 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД, затова и срокът да се иска обезсилване на решението е от изтичането на срока за плащане и това право не може да съществува повече от пет години. Плащането след срока не задължава продавача да приеме цената, тъй като в негова полза вече е възникнало правото да иска обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като се позове на неизпълнение, но това право може да се упражни до изтичане на петгодишния давностен срок. В случая, както се посочи по-горе, давността почва на тече от изтичането на срока за плащане.
С обжалваното решение, като начален срок за давността, съдът е възприел изтичането на двуседмичния срок за плащане от влизане на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в сила – 27.08.2009г., но дори и да се приеме датата 09.02.2010г., посочена като дата на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, след постановяване на първото решение за поправка на явна фактическа грешка (влязло в сила на 29.10.2010г.) – двуседмичния срок за плащане на цената във валута е изтекъл на 23.02.2010г., а петгодишният срок за подаване на молбата за обезсилване на 23.02.2015г. Съпоставена с датата 03.12.2015г. искането за обезсилване пак се явява погасено по давност. Ако се приеме, че решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е влязло в сила след влизане в сила решението за поправка на явна фактическа грешка 29.10.2010г., плащането на продажната цена е станало на 05.10.2010г., преди двуседмичния срок по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.).
Възражението на касационните молители по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) като продавачи, че цената е била платена на техен кредитор – взискател по образувано изпълнително дело, по което те са били длъжници, въз основа на наложен запор върху продажната цена, без тяхно съгласие, не променя крайния резултат. Налагането на запор върху определено вземане на длъжника забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника, тъй като вземането е предназначено за принудително удовлетворяване на взискателя, т. е. в случая наложеният запор върху вземането на продавачите за продажната цена, забранява на третото задължено лице – купувач по договора да плаща на длъжника. Ето защо плащането, което третото задължено лице прави на съдебния изпълнител, като внася дължимата сума по негова сметка, освобождава третото задължено лице (купувач по договора) от дълга и има същото погасително действие, както плащането, извършено от самия длъжник преди запора, което сочи на извода, че има надлежно плащане на цената.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда разноски в полза на ответника по касацията, поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 229 от 30.09.2016г. по в. гр. дело № 321/2016г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ