3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 28.02. 2017г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 761 по описа за 2017.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. Н. чрез адв. Д. Р., срещу разпореждане № 308/12.12.2016г. по гр. д. № 3527/2016г. на ВКС, IІІ г. о. С обжалваното разпореждане е постановено връщане на частна жалба с вх.№10206/20.10.2016г., подадена от И. П. Н. чрез адв. Д. Р. срещу Определение № 260/04.10.2016г., постановено по гр.д. № 3527/2016г. на ВКС, IІІ г. о.
В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно и се иска отмяната му. Поддържа се, че вероятно поради техническа грешка е приложил в изпълнение на указанията друг платежен документ, а относимия към процесната частна жалба „много вероятно е да излезе от някое друго дело”. Поддържа се също, че съдът е следвало да го уведоми за станалата техническа грешка и да му даде възможност да я поправи като издири и представи документът, удостоверящ изпълнение на задължението за внасяне на дължимата държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба против обжалваното разпореждане е процесуално допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК. Тя е насочена против разпореждане на ВКС, с което е постановено връщане на частна жалба против определение на съда, постановено по делото, и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
По гр. дело № 3527/2016г. на ВКС, ІІІ ГО, е постъпила частна жалба вх. №10206 от 20.10.2016г., подадена от И. П. Н. , чрез адв. Д. Р., срещу определение № 260 от 04.10.2016 г., постановено по същото гр. дело № 3527/2016г. С разпореждане от 21.10.2016г., съобщено на 03.11.2016г, на страната е указано внасянето на съответната държавна такса. На 21.11.2016г. по делото е постъпила молба от адв. Д. Р., изпратена по пощата, към която е приложен вносен документ, по който държавна такса не е постъпвала по сметка на съда, съгласно справката, изготвена от старши експерт счетоводителя при ВКС на 05.12.2016г. Банковият документ е за извършен превод на 12.09.2014г. При тези фактически данни е обоснован изводът, че така приложеният документ явно не удостоверява изпълнение на указанията. Държавната такса от 15 лева не е внесена в указания срок, по- точно не е внесена изобщо.
Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Указанието на съда за внасяне на дължимата държавна такса е надлежно връчено на жалбоподателя на 03.11.2016г. В указания едноседмичен срок същият е подал молба с приложен банков документ от 12.09.2014г. След като е констатирал, че държавната такса не е постъпила по сметката на съда и очевидно представеният документ за банков превод не удостоверява изпълнение на даденото на 21.10.2016г. указание за внасяне на държавна такса, правилно е постановено връщане на подадената частна жалба. С оглед на установените факти, връщането на частната жалба е закономерен резултат от процесуалното бездействие на страната при надлежно съобщени указания за представяне на вносен документ, съответстващ на номера на делото, по което е постановено обжалваното определение. Внасянето на такса се дължи по конкретното дело и неправилното прилагане на вносен документ касаещ друго дело, независимо от характера на техническата грешка, е равнозначно на липса на внесена такса. За администриращия частната жалба съд не е налице задължение за даване допълнителни указания на страната. Твърденията й за допусната техническа грешка, изразяваща се в неволна размяна на банковите книжа, същата е следвало да установи в настоящото производство при обжалване на разпореждането за връщане на жалбата, но не е сторила това. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е изпълнил в срок задължението си за внасяне на държавна такса, но погрешно е приложил банковия документ по друго дело. С оглед изложеното същият следва да понесе негативните последици от своето процесуално бездействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, IIІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 308/12.12.2016г. по гр. д. № 3527/2016г. на ВКС, IІІ г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: