О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 36
С., 31.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА гр.дело № 321/2017год.
Производството е по чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№9249/26.09.2016г. на М. Д. Д. против определение №364 от 02.09.2016г. на Апелативен съд – Велико Т., постановено по в.ч.гр.д.№325/2016г. С това определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, апелативния съд е допълнил основното си определение по делото №273 от 13.07.2016г. в частта за разноските като е осъдил М. Д. Д. да заплати на насрещните страни М. Б. Д. и Д. Н. Д. направените по делото разноски в размер на сумата 350лв. С допълненото определение №273 от 13.07.2016г. апелативният съд е потвърдил определение № 266 от 10.03.2016г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№584/2015г., с което е постановено връщане на подадената от М. Д. Д. касационна жалба против въззивното му решение по делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че частната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:
Следователно, пред Върховния касационен съд се обжалва определение на апелативен съд, с което същият е допълнил по реда на чл.248 ГПК свое определение, с което е потвърдил определение на въззивния съд за връщане на касационна жалба срещу постановеното от него решение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, в упражнение на своята компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно горната разпоредба когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, в случая инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК /мотивите на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС/. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Редът за обжалване на определението, с което съдът се произнася по исканията на страните за допълване или изменение на постановеното по делото решение, съответно определение, в частта за разноските, е уреден в чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК е въведено правилото, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението /определението/, чието изменение или допълване е поискано от страна по делото. При липса на предвиден в закона процесуален ред за обжалване на самото решение /определение/, по отношение на което е направено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение или допълване, не съществува процесуална възможност за обжалване и на определението по чл. 248 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за допълване или изменение.
Поради това и подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл.248 ГПК за допълване на определението, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, е процесуално недопустима, същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати. Без значение е посочената в обжалвания съдебен акт възможност за касационно обжалване, тъй като обратният извод следва от закона.
С оглед на тези съображения настоящата инстанция не следва да се произнася по релевираните в жалбата отменителни основания.
С оглед изхода на настоящето производство жалбоподателят следва да заплати на ответниците направените в настоящето производство разноски за платено адвокатско възнаграждение 700 лв., претендирани в представения писмен отговор чрез пълномощника им адв. А. Д..
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, IIІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Д. Д. частна касационна жалба вх.№9249/26.09.2016г. против определение №364 от 02.09.2016г. на Апелативен съд – Велико Т., постановено по в.ч.гр.д.№325/2016г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 321/2017г. на ВКС, Трето г. о.
Осъжда М. Д. Д. да заплати на М. Б. Д. и Д. Н. Д. направените в настоящето производство разноски в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, на когото да се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: