5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 452
С., 25.05. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 5550/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Х. А., Х. Й. Х. и В. Н. И. чрез пълномощник адв. Р. Н. против въззивно решение № 143 от 29.09.2016г. по в. гр. дело № 339/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 78 от 18.05.2016г. по гр. дело № 261/2015г. на Силистренски окръжен съд и вместо него въззивният съд осъдил Й. Х. А., Х. Й. Х. и В. Н. И. солидарно да заплатят на [фирма] [населено място], [община], сумата 25 100 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – унищожен посев от ечемик с площ от 253 дка в имот № 006001, находящ се в землището на [населено място], които вреди са нанесени от животни, собственост на първите двама ответници, оставени под надзор на третия ответник, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 07.10.2015г. до изплащане на задължението на основание чл. 50 ЗЗД по предявен частичен иск, целият в размер на 50680 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд е разрешен процесуалноправния въпроси – длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът следва ли да се уважи претенцията на ищеца, въпреки представено от него писмено доказателство, че вредите са настъпили на площ от 30 дка, а не както е в исковата молба 253 дка и след като причинно -следствената връзка въобще не е доказана, се поставя като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез пълномощник адв. И. Р., оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 50 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По поставеният процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема: при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд проверява служебно само допустимостта и валидността на обжалваното решение, а по отношение преценката за неговата правилност е ограничен от посоченото в жалбата; въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване; въззивният съд няма да бъде ограничен от посоченото във въззивната жалба и когато следи служебно за интересите на някоя от страните по делото, а с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС в т. 19 се приема, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение, я продължава; тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество; въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като достига до свое собствено решение; в тази връзка въззивната инстанция изготвя собствени мотиви и обосновава собствени изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност.
Жалбоподателите представят съдебна практика – решения по т.д. № 1106/2010г., второ т. о., ВКС; т.д. № 78/2012г., второ т. о., ВКС; гр.д. № 1321/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр.д. № 6605/2013г., четвърто г. о., ВКС – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл. 269 ГПК; при произнасяне по значими за изхода на спора въпроси, въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба; въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал; в мотивите на решението въззивният съд следва да обсъди доказателствата за всички правно – релевантни факти и да посочи, кои факти намира за установени и кои намира за доказани, като се произнесе по доводите и възраженията на страните; въззивният съд излага собствени правни и фактически изводи по съществото на спора, т. е. посочената съдебна практика е в съответствие с приетото в цитираното в цитираните тълкувателни решения.
С обжалваното решение съдът не се отклонил от посочената съдебна практика. Съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото, извършил е решаваща дейност в обем покриващ дейността на първата инстанция, обосновал е собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като е приел, че първият ответник отглежда прасета (95 броя и 30 – 40 броя малки прасета), възрастни кози и овце и телета в собствена ферма, граничаща на около 100/150 метра с нива засята от ищцовото дружество през есента на 2014г. с ечемик; прието е, че в края на 2014г. – началото на 2015г., животни от фермата са били виждани от разпитани по делото свидетели да пасат в нивата обработвана от ответника, разпръснати и ровещи в ечемика, при което са били унищожени (изпотъпкани и изровени) посевите на площ от 253 кв. м, като съдът е изложил съображения, защо приема, че тези вреди не са нанесени от диви животни (свине), или от животни на други животновъди, които са отглеждали само крави, както и че е практика във фермата на първия ответник прасетата се извеждат на паша извън фермата в нарушение забраната на чл. 139, ал. 1, т. 9 З.. При тези фактически обстоятелства (установени след като съдът е обсъдил показанията на разпитани по делото свидетели, във връзка с констатации от констативен протокол от 16.02.2015г. за нанесени щети в периметър от 253 дка при извършен оглед на имота и заключение на изслушана съдебно-счетоводна експертиза) от правна страна съдът е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, уреждащ отговорността на собственика и на лицето под чийто надзор се намира вещта, в случая вреди произлезли от животни, която е солидарна. Прието е, че отговорността е обективна, безвиновна, както и че за основателността на иска е необходима да се установи собствеността на животните, в случая на първия и втори ответник, че животните са се намирали под надзор на определено лице, в случая под надзора на третия ответник, и че вредите са причинени от същите животни – обстоятелства доказани в процеса при разглеждане на делото. При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът е посочил, че вредите причинени на дружеството произтичат от невъзможността му да реализира продукция от 253 дка засят ечемик – причинена от животните на първите двама ответници, поставени под надзора на третия ответник, респ. невъзможността ищецът да реализира печалба от продажбата на готовата продукция, изчислена по заключение на съдебно – счетоводна експертиза в размер на 45 030 лв. и преценена от съда като пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, което е дало основание, разглеждайки спора по същество, въззивният съд да уважи иска в предявения му размер (предявен като частичен).
От изложеното е видно, че по поставеният процесуалноправен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по материалноправния въпрос, чрез който жалбоподателят оспорва прието от въззивния съд за установено от фактическа страна. Фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл. 288 ГПК не подлежат на съдебен контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на възивния съд при приетите от него факти.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 29.09.2016г. по в. гр. дело № 339/2016г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ