4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
С., 31.01. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3695/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. и М. Д. А. против въззивно решение № 17 от 22.02.2016г. по в. гр. дело № 380/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 282 от 08.07.2015г. по гр. дело № 1904/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е прието за установено по отношение на И. Д. Д. и М. Д. А., че договорът за дарение на недвижим имот сключен между тях с нотариален акт за дарение № 175, том І, рег. № 3236, н.д. № 146 от 10.08.2012г. на нотариус с район на действие Бургаски районен съд е недействителен спрямо И. В. Д..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – допустимо ли е при отсъствие на страна по делото, която не се представлява от процесуален представител, съдът да постанови решение и дали с това не се нарушават законни права и интереси на страната; за приложението на принципа на служебното начало прогласен в чл. 7 ГПК по отношение спазване задълженията на съда по чл. 131 и чл. 146, ал. 2 ГПК, във връзка с изясняване на делото от фактическа страна и разпределяне на доказателствената тежест между страните. Жалбоподателите се позоват на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представят Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, относно правомощията на въззивния съд и съдебна практика на Върховния касационен съд относно задълженията на съда да подпомага страните при изясняване на фактическата обстановка по делото.
Ответникът И. В. Д. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 135 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. Извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия не влизат в противоречие с представената от жалбоподателите съдебна практика.
Жалбоподателите се позовават на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд проверява служебно само допустимостта и валидността на обжалваното решение, а по отношение преценката за неговата правилност е ограничен от посоченото в жалбата; въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване; въззивният съд няма да бъде ограничен от посоченото във въззивната жалба и когато следи служебно за интересите на някоя от страните по делото.
Въззивната инстанция не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, освен в случаите когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада – тогава въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелствуване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи поставени в основата първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна правна норма.
Поставените процесуалноправни въпроси са изведени от посочената съдебна практика, но не обуславят допускане на касационно обжалване. Единственото оплакване във въззивната жалба на настоящите касационни жалбоподатели е свързано с оспорване извода на първоинстанционния съд, че е доказан субективният елемент на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД с твърдението, че първият ответник – длъжник по парично вземане на ищеца, не е знаел за задължението и разпореждайки се с процесното имущественото не е имал знанието, че уврежда кредитора си.
С обжалваното решение, разглеждай спора по същество, съдът е дал отговор на оплакването, като е приел, въз основа на доказателствата по делото, че знанието за увреждане у длъжника прехвърлител по оспорения договор е категорично установено – съдебното решение на апелативния съд, с което е потвърдено решението на окръжния съд с присъдени в полза на ищеца по настоящето дело и в тежест на жалбоподателите съдебни разноски от 5000 лв. и допълващото го определение по чл. 248 ГПК за разноски пред въззивната инстанция в размер на 3000 лв., или общо задължение за разноски от 8000 лв., за които е бил издадени и изпълнителния лист, са били съобщени на длъжника съответно на 27.10.2011г. и на 16.11.2011г., а процесното дарение е извършено на 10.08.2012г., след като на 03.08.2012г. е бил издаден изпълнителния лист за присъдените разноски и образувано изпълнителното дело. Въззивният съд не е имал основание, според посочената задължителна съдебна практика, на която се позовават жалбоподателите, да се произнася по допуснати процесуални нарушения на първата инстанция, във връзка с изготвения доклад, разпределяне на доказателствената тежест и събраните по делото доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, тъй като във въззивната жалба не са били въведени такива оплаквания. В тази смисъл й поставените процесуалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са от значение за делото, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17 от 22.02.2016г. по в. гр. дело № 380/2015г. на Бургаски апелативен съд.
Определението на подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ