2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
С., 28.02. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
ч. гр. д. № 652/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 365/13.01.2017г. на Й. Г. Ф. и И. Н. Ф. против определение № 2 от 06.01.2017г. по ч.гр.дело № 3618/2016г. на Върховен касационен съд, второ г. о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба вх. № 4218 от 19.05.2016г. против определение № 240 от 04.05.2016г. по в.ч.гр.дело № 257/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което въззивният съд оставил без уважение частна жалба вх. № 3600/28.04.2016г. на Й. Г. Ф. и И. Н. Ф. против решение № 609 от 04.12.2015г. по в.гр.дело № 821/2015г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта му имаща характер на определение, с което е обезсилено определение № 677 от 27.08.2015г. по гр. дело № 413/2014г. на Велинградски районен съд да допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските и е прекратено производството по делото в частта по молбата, съдържаща се в насрещна въззивна жалба от 10.06.2015г. подадена от Й. Г. Ф. и И. Н. Ф. с искане по реда на чл. 248 ГПК да им се присъдят направени по делото разноски, с оглед недопустимостта и поради просрочието й.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане частната жалба, Върховният касационен съд е приел, че предмет на жалбата е определение на апелативен съд, с което е потвърдено въззивно определение на окръжен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1,пред.2, вр. ал. 1т.1 ГПК, т. е. апелативният съд е действал като касационна инстанция, разглеждайки жалба срещу определение на окръжен съд, който е действал като въззивна инстанция – случай, в който инстанционният контрол е изчерпан, в какъвто смисъл е ТР № 1 от 21.07.2010г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е законосъобразно.
Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, с която е разпределена функционалната компетентност по частните жалби срещу определения (разпореждания) по чл. 274, ал. 1 ГПК между апелативен и върховен съд, постановена в зависимост от това кой е въззивният съд – окръжен или апелативен. Когато определението по чл. 274, ал. 1 ГПК е поставено от апелативен съд, то се обжалва пред Върховния касационен съд; ако определението е постановено от окръжния съд като въззивна инстанция, то се обжалва пред апелативния съд, който действа като касационен съд.
В процесния случай апелативният съд е потвърдил определение на окръжен съд, който е действал като въззивна инстанция, с което функционалната компетентност за проверка на въззивното определение на окръжния съд е изчерпана – правилността на същото е проверено от апелативния съд, като касационна инстанция. Да се приеме, че й определението на апелативния съд подлежи на обжалване пред ВКС, би си стигнало до „четвърта” съдебна инстанция, каквато конституционно не е уредена.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 от 06.01.2017г. по ч.гр.дело № 3618/2016г., второ г. о., Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ