5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 563
С., 26.06. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 708/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура и по касационна жалба на О. И. С. против въззивно решение № 5105 от 17.06.2016г. по в. гр. дело № 848/2016г. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ е осъдена на заплати на О. И. С. още 2000 лв., към присъдените с първоинстанционното решение 6000 лв., или общо 8000лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, ведно със законна лихва от 15.12.2012г. до окончателно изплащане на задължението, като иска до пълния предявен размер 20 000лв. е отхвърлен и потвърдил решение от 28.04.2015г. по гр. дело № 37206/2014г. на Софийски районен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на О. И. С. сумата 3000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водени и поддържани обвинения в извършване на престъпления от общ характер, наказателното производство по които е прекратено, ведно със законна лихва от 27.02.2013г. до изплащане на задължението, като иска до пълния предявен размер от 10 000лв. е отхвърлен и сумата 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер, наказателното производство по които е прекратено, ведно със законна лихва от 17.10.2011г. до изплащане на задължението, като иска до пълния предявен размер 5000лв. е отхвърлен.
В изложения за допускане на касационно обжалване страните поставят идентичен правен въпрос – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 2 ЗОДОВ, кои са критериите, от които съдът се ръководи, с оглед приложение принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, установена с ППлВС № 4/68г. и решения постановени по реда на чл. 290 ГПК – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Поставеният материалноправен въпрос е включен в предмета на делото, обуславя решаващите прави изводи на съда и има значение за изхода на спора, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968г. и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС – задължителна съдебна практика относима към прилагане на критерия за справедливост, дефинитивно определен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди причинени от незаконни действия на правозащитни органи, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика.
Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочената съдебна практика. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно преследване в двете му фази – досъдебно и съдебно наказателно производство.
Спрямо ищеца са проведени няколко наказателни производства. На 23.11.2010г. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 291, ал. 2, вр. ал. 1 НК и оправдан с присъда влязла в сила на 15.12.2012г. Макар да му е била определена мярка за неотклонение „подписка”, в период от над две години, той е търпял неимуществени вреди – психически стрес, силно притеснение, безсъние, уронване авторитета му в професията като вещо лице – оценител на недвижими имоти.
С постановление от 29.10.2012г. ищецът е бил обвинен, а на 22.11.2012г. и привлечен като обвиняем, в извършване на престъпление по чл. 260, ал. 1 НК, с определена мярка за неотклонение „парична гаранция”. На 27.02.2013г. наказателното производство е било прекратено.
С постановление от 01.04.2010г. ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК – впоследствие наказателното производство е било прекратено с постановление от 17.10.2011г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.
За тези обвинения, с обжалваното решение, съдът е определил обезщетения в размер съответно – по първото обвинение, приключило с оправдателна присъда 8000лв., по второто обвинение, приключило с прекратяване на наказателното производство в размер на 3000 лв., и по третото обвинение приключило по същия начин в размер на 2000 лв., или общо по всички повдигнати обвинения движени в отделни производства, в периода м. ноември 2010г. до м. февруари 2013г., е определено обезщетение за неимуществени вреди 13 000лв.
Размерът не е завишен.
Съдът е съобразил продължителността на проведеното наказателно преследване в период от над две години по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 291 НК, преценено с оглед неговата фактическа и правна сложност, че не е приключило в разумен срок, доколкото се касае до деяния осъществени на опредени дати и място; обстоятелството, че ищецът е дългогодишен лицензиран оценител на недвижими имоти, бил е назначаван като вещо лице за изготвяне на съдебни експертизи и повдигнатите му незаконни обвинения в извършване на престъпления по повод тази му дейност са засегнали ценни за него блага – лично достойнство, професионален авторитет; водените досъдебни и съдебни производства са предизвикали стрес, психическо напрежение, отразили се на здравословното му състояние и довели до прием на медикаменти за понижаване на кръвното налягане на ищеца.
Размерът на обезщетенията не е занижен.
Съдът е съобразил, че повдигнатите обвинения са за извършване на престъпления, които не са „тежки” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; предприетите спрямо ищеца мерки за неотклонение -„подписка” и „парична гаранция” също са леки; съобразено е, че по отношение на ищеца няма постановявана осъдителна присъда; наказателните производства, които са прекратени са приключили в разумни срокове, а интензитета на предприетите мерки на процесуална принуда в по – ниска степен са засегнали правата на ищеца.
От изложеното е видно, че съдът е репарирал вредите причинени от всяко конкретно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като е отчел, как създалата се стресовата ситуация субективно е понесена от ищеца, респ. как се е отразила в личните, обществени и професионални отношения на ищеца. При определяне паричния еквивалент на понесените от ищеца морални вреди, съдът се е ръководил от общоприетите принципи за морал, от стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и начина, по който увреденото лице лично е понесло вредата. Справедливостта е изведена от преценката на конкретни факти и обстоятелства и критерият не е приложен абстрактно. След като размерът на обезщетението е обусловен от конкретните факти и обстоятелства, различни за всеки отделен случай, конкретната сума не е признак, по който може да се изведе противоречие на обжалваното решение с цитирана от жалбоподателите съдебна практиката на Върховния касационен съд, установена с решения по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното правеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото съдебните разноски остават в тежест, както са направени от страните.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 5105 от 17.06.2016г. по в. гр. дело № 848/2016г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ