4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
С., 08.02. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3887/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Й. чрез пълномощник адв. А. И. против въззивно решение № 5613 от 01.07.2016г. по в. гр. дело № 1328/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 77 от 09.11.2015г. по гр. дело № 8429/2015г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на К. К. Й. против Обединено детско заведение № 81 „Л.” [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 147 от 05.01.2015г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител” и заплащане на обезщетение за остане без работа, поради незаконно уволнение в размер на 4846,08 лв. за периода 05.01.2015 – 05.07.2015г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – налице ли са предпоставки за приложение на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в процесния случай и смесват ли се предпоставките за уволнение по т. 6 и т. 11 на чл. 328 от КТ; компетентен ли е въззивният съд да санира неправилно решение на първоинстанционния съд, или следва да върне делото на същия съд; оборена ли е презумцията на чл. 8, ал. 1 КТ и налице ли е проява на злоупотреба с права от работодателя при извършената от него промяна в изискванията за заеманата длъжност – „старши учител”. Жалбоподателката се позована на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, без да представя съдебна практика.
Ответникът Обединено детско заведение № 81 „Л.” [населено място], по съображения изложени в писмен отговор, оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвъредно първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От поставените в изложението правни въпроси, относим към решаващите правни изводи на съда за отхвърляне на исковете се явява третият въпрос – дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя при извършената от него промяна в изискванията за заеманата длъжност – „старши учител”, при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образувание или професионална квалификация за изпълняваната работа.
В установената съдебна практика по приложението на чл. 8 КТ с чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право, или е установен дискриминационен подход. Презумцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител, или да се заобикалят изискванията за подбор по чл. 329 КТ, ал. 1 КТ, или предварителната закрила по чл. 333 КТ. Когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците, които не отговорят на променените изисквания и това може да бъде направено едновременно или последователно във времето по преценка на работодателя. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото, с оглед нуждите на работата да прецени, в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. В този смисъл решение по гр. дело № 674/2016г., трето г. о., ВКС постановено по реда на чл. 260 ГПК.
Даденото разрешение на поставения правен въпрос с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
Прието е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата не е притежавала въведеното с новата длъжностна характеристика изискване за длъжността „старши учител” – да има присъдена професионално – квалификационна степен от пета до първа по Наредба № 5 от 29.12.1996г. за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионални – кваликафиционни степени, както и че необходимостта от въвеждане на промяна от работодателя е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен ако промените са произволни, несвързани с характера на работата и нарушават принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, което сочи на злоупотреба с право (чл. 8, ал. 1 КТ).
По възражението за злоупотреба с право от работодателя, съдът е приел, че изискването за притежаване на допълнителна професионално – квалификационна степен за лицата с образователна степен „бакалавър”, каквато е призната на ищцата, не противоречи на императивни правни норми (чл. 40, ал. 2 З.; чл. 125а П.); изискването е въведено по отношение на всички служители заемащи длъжността „старши учител”, т. е. не е насочено персонално към ищцата; в деня на нейното уволнение на всички са били връчени новите длъжности характеристики, но само ищцата е отказала да я получи и подпише декларация за повишаване на квалификацията си. Ищцата е поддържала, че по отношение на нея е бил възприет дискриминационен подход, тъй като само тя е уволнена, въпреки че всички заемащи длъжността „старши учител”, с изключение на двама, не са притежавали професионално – квалификационна степен от пета до първа, въведена с новата длъжностна характеристика. В съответствие с посочената съдебна практика е прието, че право на работодателя е да прецени с кого от лицата, които не отговарят на новите изисквания, да прекрати трудовото правоотношение, като в конкретния случай съдът се е позовал на обстоятелството, че при връчване на новата длъжностна характеристика, само ищцата е отказала да я получи, влязла е в конфликт с директора на заведението, правила е изявление, че няма да се квалифицира – поведение допринесло за пристъпване към уволнението й. Непрекратените трудовите правоотношения с останалите не отговарящи на новите изисквания служители, при заявено от тях съгласие да получат допълнителна квалификация, според посочената съдебна практика, не обуславя извод злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото, с оглед нуждите на работата да прецени, в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение.
Предвид изложеното по въпроса за приложението на чл. 8 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, относим към решаващите правни изводи на съда за отхвърляне на исковете, не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5613 от 01.07.2016г. по в. гр. дело № 1328/2016г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ