5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
С., 26.05. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 446 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Р. К. от [населено място], [община], област С., чрез пълномощника си адв. Р. Н. от АК-В., против въззивно решение № 148 от 14.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 214/2016 г. на Силистренския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 144 от 11.07.2016 г. на Дуловския районен съд по гр.д. № 82/2016 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в полза на трето лице, сключен на 28.09.2010 г. между Б. Р. Б. прехвърлител и Н. Р. К. приобретател, оформен в н.а. № 16, т. ІV, д. № 530/2010 г., по силата на който прехвърлителят прехвърля на приобретателя следния свой недвижим имот: застроено дворно място, съставляващо по ПУП на [населено място] от 1972 година, УПИ- IV-314 в кв.21, с площ от 1650 кв.м., при описани граници, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 157 кв.м. и навес с оградни стени със застроена площ от 148 кв.м., срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на баща им Р. Ю. К., докато е жив, като му осигурява всичко, което е необходимо за водене на нормален и спокоен живот- храна, облекло, отопление, осветление, медицински грижи, както и да се отнася към него с необходимите внимание и уважение, като тези свои задължения той може да осъществява лично или чрез другиго, поради непълното и неточно изпълнение на договора от страна на приобретателя. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси от процесуално и материално естество, са – длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните и следва ли да се уважава претенцията на ищеца, въпреки че бенефициера/третото лице, в полза на което е сключен договорът/ е починало три години преди завеждането на иска и задължението за издръжка и гледане е станало невъзможно, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 , ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика: ТР № 6/2011 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 159 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 4124/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Б. Р. Б. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в полза на трето лице, кредиторът еднократно и в пълен обем изпълнява своето задължение да престира – прехвърля собствеността върху имота, а длъжникът е длъжен пожизнено – до смъртта на бенефициера да полага необходимите грижи и издръжка за него ежедневно, в пълен обем и това негово задължение е неделимо. В случая въззивният съд, препращайки при условията на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е приел, че длъжникът по алеаторния договор не е изпълнил задължението си като цяло, според уговореното и според нуждите на ползващият се от договора баща на страните по него Р. Ю. К., който с оглед на влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст се е нуждаел от ежедневно обслужване и грижи, осигуряване на редовно лекарско наблюдение, които не са и били престирани в пълен обем от приобретателя, което води до неизпълнение на договора от негова страна, обуславящо развалянето му на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
По поставените правни въпроси от процесуално и материално естество в изложението, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По въпроса, свързан с правомощията на въззивната инстанция и длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, в частност относно приложението на чл. 272 ГПК, приетото от въззивния съд не е в противоречие с приложената и обсъдена задължителна съдебна практика, а в съответствие, както с нея, така и с разрешенията, дадени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК за уеднаквяване на съдебната практика във връзка с въззивното производство. Това е така, тъй като съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел от данните по делото и доводите на страните, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, че приобретателят по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане на трето лице – баща на страните по договора, не е изпълнил задължението си като цяло, според уговореното и според нуждите на ползващият се от договора баща на страните Р. Ю. К., който с оглед на влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст се е нуждаел от ежедневно обслужване и грижи, осигуряване на редовно лекарско наблюдение, които не са и били престирани в пълен обем от приобретателя, което води до неизпълнение на договора от негова страна, обуславящо развалянето му на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В случая решаващата дейност на първоинстанционния и на възззивния съд е била еднаква по обем, тъй като пред въззивния съд не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. Поради съвпадане на фактическите и правни изводи, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, като същевременно е отговорил на оплакванията във въззивната жалба, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По отношение на поставения материалноправен въпрос – следва ли да се уважава претенцията на ищеца, въпреки че бенефициера/третото лице, в полза на което е сключен договорът/ е починало три години преди завеждането на иска и задължението за издръжка и гледане е станало невъзможно, освен, че е поставен некоректно, същият не се явява обуславящ за изхода на делото, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В допълнение следва да се отбележи, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на лицето, на което се дължи издръжка и гледане/бенефициера/, правото на иск за разваляне на договора се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта, а в конкретния случай, както и сам касаторът твърди, са изминали три години от смъртта на бенефициера, така че правото на прехвърлителката да иска разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение от страна на приобретателя, не е било погасено по давност.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че, тъй като по поставения правен въпрос от процесуално естество, приетото от въззивния съд е в съответствие с установената задължителна съдебна практика, посочена по-горе, е изключено приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 148 от 14.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 214/2016 г. на Силистренския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 3530 от 17.11.2016 г. на Н. Р. К. от [населено място], [община], област С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: