4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 741
С., 17.11. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
търг. дело № 50422/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. К. Ж. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 814 от 04.11.2015г. по в.т.д. № 1331/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1880 от 22.04.2015г. по гр. дело № 13868/2014г. на Варненски районен съд в частта, с която е прието за установено, че [фирма] дължи на [фирма] [населено място] сумата 19 000 лв. главница по договор за заем от 05.12.2008г., заедно със законна лихва от датата на сезиране на съда 27.08.2014г., присъдена в рамките на заповедно производство по ч. гр. дело № 10857/2014г. на Варненски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – длъжен ли е съдът да допусне повторна или тройна съдебно-счетоводна експертиза, при наличие на изрично оспорване от страна на ответника формулирано като негово искане и при наличие на данни по делото, които сочат противоречие в установените данни от съдебно – счетоводната експертиза; редовно ли е извършено нотариалното удостоверяване направено от служител на нотариална кантора, извън кантората на нотариуса. Жалбоподателят се позова на съдебна практика на Върховния касационен съд – решение по гр. д. № 1175/2011г., второ г. о. и по гр. дело № 976/2010г., първо г. о., както и решение по т.д. № 5598/2012г. на Софийски градски съд, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. П. Г. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за уважаването на иска, а представената съдебна практика не влиза в конфликт с приетото по поставените правни въпроси с обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпроса бил ли е длъжен въззивният съд да допусне повторна или тройна съдебно-счетоводна експертиза, ако първоинстанционният съд не е уважил такова искане на страната. Въпросът е поставен с твърдение, че между страните съществуват сложни фактически отношения свързани с множество парични потоци, които е следвало да бъдат предмет на изследване по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Установената съдебна практика по приложението на чл. 201 ГПК приема, че не всяко оспорване на представено заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно. Преценката не е формална, а следва да бъде мотивирана, когато се отказва допускане на допълнително или повторно заключение. В този смисъл решение по гр. дело № 1083/2010г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съдилищата не са се отклонили от посочената съдебна практика. Отказът на първоинстанционния съд да уважи искането на ответника за допускане на повторна или на тройна съдебно -счетоводна експертиза, след като е оспорил депозираното заключение, с твърдение че страната била връщала много пари на ищеца и експертизата следвала да изследва всички парични потоци между тях е мотивиран. Изложените съображения сочат, че даденото заключение от вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, липсва неяснота или необоснованост на заключението, което да налага повторна или допълнителна експертиза, като съдът се е позовал и на обстоятелството, че ответникът не е указал поисканото от вещото лице съдействие и не е осигурил достъп до своето счетоводство.
Въззивният съд с определението си от 15.09.2015г. е изложил подробни съображения, защо намира, че не са налице основанията на чл. 266 ГПК в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 за събиране на нови доказателства – поискана от въззивника ответник тройна съдебна -счетоводна експертиза, която да изследва всички парични потоци между страните от датата на сключения договор за заем 05.12.2008г. до предявяването на исковата молба (03.11.2014г.). Поставената от ответника във въззивната жалба задача на съдебно – счетоводната експертиза е преценена от въззивния съд, като ново по естеството си доказателствено искане, чрез което се цели оборване заключението на приетата експертиза – защита, която страната не може да реализира по реда на чл. 266 ГПК, при липса на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. В този смисъл е задължителната съдебна практика по приложението на чл. 266 ГПК, включително приетото с представеното от жалбоподателя решение по гр. дело № 976/2010г. ВКС.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставения правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приетото по поставения правен въпрос с обжалваното решение не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1175/2011г. ВКС, което разглежда случай на противоречие между допуснати експертизи пред първата и въззивната инстанции, в което също се приеме, че при отказ на съда да уважи искане за назначаване на друго или повече вещи лица, същият следва да бъде мотивиран.
Въпросът дали редовно е извършено нотариалното удостоверяване направено от служител на нотариална кантора, извън кантората на нотариуса, също не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът не засяга решаващите изводи на съда за основателността на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, който се смята предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – разрешение на закона създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпване на последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ упражняването на материалното право с подаването на исковата молба. В този смисъл, изискуемостта на вземането за главницата, ако се приеме, че нотариалната показана не е могла да достигне до длъжника, е настъпила от момента на предявяването на исковата молба, с посоченото изключение за установителния иск по чл. 422 ГПК и това обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се съобрази от съда, т. е. в настоящия случай изискуемостта на вземането за главницата е установена, а момента би имал значение за правото на законните лихви.
Представената от жалбоподателя съдебна практика – влязло в сила решение по гр. дело № 5598/2012г. на Софийски градски съд касае съставянето на констативен протокол по чл. 593 ГПК, нотариално производство различно от производството по връчване на нотариална покана (чл. 569, т. 3, предл. 1 ГПК), което се осъществява „извън кантората на нотариуса” по местопребиваването на адресата, в случая по последния вписан в търговския регистър адрес на търговеца или юридическото лице.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски направени от другата страна за настоящето производство в размер на 1467,60 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 814 от 04.11.2015г. по в.т.д. № 1331/2015г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1467,60 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ