Определение №375 от 4.5.2017 по гр. дело №5219/5219 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375

С., 04.05. 2017 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова

като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 5219/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Т. чрез пълномощник адв. Д. Кърджалийска против въззивно решение № 1024 от 11.07.2016г. по в. гр. дело № 1119/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 711 от 26.02.2016г. по гр. дело № 2686/2015г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Г. И. Т. против [фирма] [населено място], [община], област П. за заплащане на обезщетение на основание чл. 200 КТ за претърпени неимуществени вреди вседствие на трудова злополука станала на 01.12.2014г. в [населено място], република Франция за разликата над присъдения размер от 11 114,44 лв. до размер на сумата от 60 000 лв.
Решението е постановено при участието на трите лица помагачи на ответника Застрахователно дружество [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение, в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, е разрешен правния въпрос – кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетение по чл. 200 КТ и кои са конкретните факти и обстоятелства относими към стойността на паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да вземе предвид – приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] чрез пълномощник юрисконсулт П. И. оспорва искането за допускане на касационно обжалване по съображения подробно изложени в писмен отговор.
Третото лице помагач [фирма] [населено място] оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е включен в предмета на делото, има отношение към решаващите правни изводи на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с цитараната от жалбоподателя съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС.
Според посочената съдебна практика на обезщетение подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя по справедливост, понятието е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства и то не е абстрактно. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. При телесните увреждания (какъвто е настоящият случай) се преценява вида, характера и тежестта на увреждането, състоянието на здравето, неговото влошаване, продължителността на лечението, настъпили усложнения в процеса на оздравяване, интензитета на моралните страдания и тяхната продължителност, има ли трайни последици от увреждането и други конкретни негативи, с оглед спецификата на конкретния случай. Размерът се съобразява и с обществения критерии за справедливост, обусловен от степента на развитие на обществено-икономическите отношения. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с принципа за справедливост.
С обжалваното решение съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика.
С решението са обсъдени обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука, както и липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпилия вредоносен резултат. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в размер на 25 000 лв., намален с размера на изплатеното застрахователно обезщетение, съдът е установил причинно – следствената връзка между трудовата злополука и травматичните увреждания; извършил е анализ на изслушаната съдебно-медицинска експертиза дала заключение за вида и характера на увреждането – копресионно счупване на втори и трети поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата, преценил е интензитета и продължителността на болките и страданията – значителни непосредствено след злополуката и постепенно затихващи в хода на оздравителния процес, настъпилите усложнения в процеса на лечение, за което е допринесъл и пострадалия, поради нередовно носене на корсета, продължителността на проведеното лечения за период повече от половин година, през който ищецът е бил нетрудоспособен, отчетени са и други заболявания на сърдечно – съдовата и ендокринна система в резултат на затлъстяване на ищеца и наследствена обремененост, понесените от него болки и битови несгоди в процеса на лечението установени от разпитаните по делото свидетели – безпомощно състояние на ищеца за един продължителен период от време, нужда от помощ за елементарни нужди, изпадането му в депресивно състояние и поради недостиг на средства за издръжка на семейството.
От изложеното е видно, че принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с цитираната съдебна практика. Справедливостта е изведена след преценка на установените по делото конкретни факти и обстоятелства и критерият не е приложен абстрактно. След като размерът на обезщетението е обусловен от конкретните факти и обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни, конкретната сума не е признак, по който може да се изведе противоречие на обжалваното решение с представената от жалбоподателя съдебна практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД – решения поставени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по касацията [фирма] [населено място] съдебни разноски в размер на 100 лв. юристконсулско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ.
Воден от горното, върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1024 от 11.07.2016г. по в. гр. дело № 1119/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. И. Т. да заплати на [фирма] [населено място], [община], област П. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 100 лв. юристконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top