1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. София, 31.10. 2016г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 4528 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Т. Ш. – особен представител на М. И. К., срещу определение № 238/17.05.2016г. по ч. гр. д. № 1726/2016г. на ВКС, IV г. о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх.№1775/08.02.2016г., подадена от адв. Т. И. Ш. – особен представител на ответницата М. И. К., срещу Определение № 307/27.01.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 266/2016г. по описа на Софийския апелативен съд и е прекратено касационното производство.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Поддържа се, че определението на апелативния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се прегражда развитието на производството в частта му за дължимото възнаграждение на особения представител. В тази връзка се сочи, че цената на заявения за разглеждане частичен иск е 5 100 лева, а не 2 000 лева, както е приел съдът. Изложени са доводи за наличие на основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, свързани с начина на формиране на възнаграждението на назначения на страната особен представител, както и доводи за неправилност и необоснованост на акта на апелативния съд.
Ответникът по жалбата – Н. М. Н., представляван от адв. Н. М., в срока по чл. 287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение – правилно и законосъобразно, тъй като съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК, касационното обжалване е недопустимо когато цената на предявения иск е в размер на сумата 2 000 лв. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство съгласно приложен списък на разноските, но не представя доказателства за реално сторени такива.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба против обжалваното определение е процесуално допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК. Тя е насочена против определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна жалба против определение на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното пред състава на ІV ГО на ВКС определение Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 05.11.2015 г., постановено по възз.гр.д. №15817/2012 г. на СГС, с което е оставена без уважение молба от 16.10.2015 г. на особения представител на въззиваемата М. И. К. за увеличаване размера на неговото възнаграждение. За да счете частната жалба за недопустима съставът на касационната инстанция е приел, че атакуваното определение е постановено в производство по гражданско дело с цена на предявения за разглеждане частичен иск под прага, предвиден в чл.280 ал.2 ГПК. Така постановеният съдебен акт е правилен и обоснован и не страда от пороците, визирани в частната жалба. Съображенията за това са следните:
По отношение на допустимостта на касационното обжалване на определенията разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК препраща към разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, а съгласно последната не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска се посочва от ищеца и въпросът за нея може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.
В конкретния случай ищецът Н. М. Н. е предявил частичен иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение в размер 2 000 лева, от общ посочен в исковата молба размер от 800 000 лв. В кориците на делото не се съдържат данни така определената цена на иска пред първоинстанционния съд да е била променяна в хода на съдебното производство – до приключване на първоинстанционното производство изменение на иска чрез увеличаването му по размер не е заявявано и не е приемано за разглеждане от съда, не е допуснато изменение на размера на иска и във въззивното производство до постановяването на определение от 05.11.2015г., постановено по възз.гр.д. №15817/2012г. на СГС, с което е оставена без уважение молба от 16.10.2015г. на особения представител на въззиваемата страна М. И. К. за увеличаване размера на неговото възнаграждение. Тъй като съдебното решение по този иск с цена под 5000лв. не подлежи на касационно обжалване, то не подлежи на касационно обжалване и обжалваното определение. Ето защо определението на ВКС, ІV ГО, с което частната жалба, подадена срещу това определение, е оставена без разглеждане, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода разноски на жалбоподателя не се следват. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски, но не е доказал реално да е сторил такива в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, IIІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 238/17.05.2016г. по ч. гр. д. № 1726/2016г. на ВКС, IV г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: