4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366
С., 02.05. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 5026/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Държавно предприятие „Държавно ловно стопанство К.” Д. против въззивно решение № 134 от 31.08.2016г. по в. гр. дело № 204/2016г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 116 от 10.06.2016г. по гр. дело № 411/2015г. на Дуловски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на О. Д. Д. извършено със заповед № 17 от 03.06.2015г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на договор за управление, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор” и Държавно предприятие „Държавно ловно стопанство К.” е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 9144лв. за периода 03.06.2015г. – 03.12.2015г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 20.07.2015г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – какъв е статута на териториално поделение образувано и действащо по Закона за горите и представлява ли предприятие по смисъла на § 1, т. 2 КТ, или този текст се отнася само до търговски дружества регистрирани по Търговския закон, както и следва ли въззивният съд да обсъди всички релевантни доказателства и доводи на страните. Жалбоподателят поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът О. Д. Д. чрез пълномощник адв. Д. Стоянова в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че поставените правни въпроси и представената съдебна практика – две определения на ВКС, нямат отношение към решаващите изводи на съда за уважаване на исковете. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен договора за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси относно статута на териториално поделение образувано и действащо по Закона за горите и представлява ли „предприятие” по смисъла на § 1, т. 2 КТ, или този текст се отнася само до търговски дружества регистрирани по Търговския закон не обуславят решаващите правни изводи на съда за изхода на делото и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдът е уважил исковете, като е приел, че подписаният на основание чл. 173, ал. 3 от Закона за горите договор за управление няма характер на визирания в чл. 328, ал. 2 КТ, който дава възможност на ръководителя да уволни служители от ръководството на предприятието. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ЗГ, която определя предмета на държавното предприятие, а съгласно чл. 163, ал. 2 ЗГ държавното предприятие е юридическо лице със статут по чл. 62, ал. 3 ТЗ – образувано със закон, което не е търговско дружество. Прието е, че възложените със закона функции на държавното предприятие нямат стопански характер, което определя насоката на дейността им по поддържане, възстановяване и опазване на горските територии държавна собственост. Посочено е, че държавните горски стопанства, като териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 ЗГ, не са икономически субекти, не преследват търговски цели, не реализират търговски задачи и дейността им не е насочена към извличане на печалба, което съответства на статута им по чл. 62, ал. 3 ТЗ. В този смисъл с договора за управление не се възлагат в тежест на изпълнителя постигането на определена стопанска цел, не се поставят бизнес задачи с икономически параметри, наличието на които биха оправдали сформиране на собствен ръководен екип, годен според преценката на изпълнителя да реализира тяхното изпълнение. В контекста на тези съображения съдът е посочил, че представения по делото договор за управление не визира изпълнение на конкретна бизнес задача или на икономическа програма, нито такива са възложени с друг документ. Това е дало основание на съда да приеме, че процесният договор не покрива фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, който предоставя възможност на управителя да подмени ръководния персонал в ръководеното от него предприятие. Липсата на тази правна възможност е обосновала крайния извод за незаконосъобразност на уволнението на ищеца извършено на посоченото основание и неговата отмяна. В този смисъл е и цитираната от съда съдебна практика установена с решение по гр. дело № 67/2010г., трето г. о., ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, с което е разгледан случай на оспорено уволнение извършено на основание чл. 328, ал. 2 ГПК, със страна работодател държавно предприятие по чл. 163 ЗГ, според която при преценката дали един договор, който при сключването му е определен като „договор за управление на предприятие” има характера на такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел, което с обжалваното решение е изпълнено.
Представената от жалбоподателя съдебна практика касае характера на договор сключен на основание чл. 173, ал. 3 ЗГ и реда, по който може да бъде прекратен (определение по ч. гр.дело № 7162/2013г., първо г. о., ВКС и по ч.гр.дело № 261/2012г., четвърто г.о., ВКС), която няма отношение към предмета на спора, разрешен с обжалваното решение.
Въпросът – следва ли въззивният съд да обсъди всички релевантни доказателства и доводи на страните, също не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като мотивите на въззивното решение са изготвени в съответствие с изискванията на т. 19 от ТР № 1/04-01-2001г. на ОСГК на ВКС и на ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по касационната жалба съдебни разноски за настоящето производство в размер на 906 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134 от 31.08.2016г. по в. гр. дело № 204/2016г на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Държавно ловно стопанство К.” Д. да заплати на О. Д. Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 906 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ