3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
С., 29.05. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2105/2017 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Н. М., в качеството й на повереник на адв. Н. М. Н., против определение № 28194/29.11.2016г. по ч. гр. дело №13782/2016г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение от 18.05.2016г. по гр.д. № 22505/2015г. на Софийски районен съд, 35-ти с-в., оставено е без уважение искането му за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и Н. М. Н. е осъден да заплати на насрещната страна Д. С. К. деловодни разноски в размер 200лв. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат съображения за нищожност и недопустичост, незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят заявява, че постановеният съдебен е акт е неправомерен и постановен в нарушение на чл. 6, ал.1 ЕКЗПЧ и чл. 47 ХОПЕС. Твърди, че въззивният съд е постановил съдебния си акт в нарушение на процесуалния закон, тъй като не е разгледал жалбата в открито съдебно заседание, извършил е нарушение на чл. 148 ГПК и не е осигурил достъп до делото, позовол се е на „служебна проверка”, което е недопустимо. Изложени са подробни доводи, че не е налице основанието по чл. 126 ГПК, тъй като ищецът има право да раздели претенцията си за парично вземане на части и да я предяви в отделни искове. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, както и за присъждане на разноски. Прави се искане за произнасяне в открито заседание по частната жалба. Заявено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по изрично поставени от жалбоподателя въпроси.
Към частната жалба е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване във връзка с множество формулирани от касатора правни въпроси.
Ответникът по касационната частна жалба – Д. С. К., е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Г., в който излага становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество – че е неоснователна. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът по касационната частна жалба – Държавата, представлявана от министъра на финансите, е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. И., в който излага становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационна проверка. Счита за неоснователна и претенцията на жалбоподателя за присъждането на разноски, а заплатеният от него адвокатски хонорар за прекомерен.
Ответниците по касационната частна жалба – Агенция по вписванията, Н. П. М., М. Т. Г., Т. Н. А., А. Н. А. и М. П. К. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е насочена против определение, неподлежащо на касационен контрол, поради което е недопустима, съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК. Съображенията за това са следните:
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК на касационно обжалване не подлежат и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В случая ищецът Н. М. Н. е предявил против ответниците частичен иск за осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 2000лв., представляваща част от пълния размер на причинените му от тях неимуществени вреди,в размер общо на сумата 800 000лв. Предприетото от ищеца увеличение на иска от 2000лв. на 5100лв. е направено след постановяване на съдебния акт на първоинстанционния съд за прекратяване на производството. До отмяната на този акт, каквито основания не се намират, цената на иска е тази, посочена в размер на 2000лв., което изключва касационния контрол.
При този изход разноски на жалбоподателя не се следват, но същия следва да заплати сторените такива ш надлежно удостоверени по делото от ответната по жалбата страна Д. С. К. в размер 500лв. Останалите ответници не са претендирали разноски.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от адв. Н. М., в качеството й на повереник на адв. Н. М. Н., против определение № 28194/29.11.2016г. по ч. гр. дело №13782/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. М. Н. да заплати на Д. С. К. сторените в настоящото производство разноски в размер 500лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до частния касатор за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: