1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 03.05. 2017г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 1599 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, изходяща от адв. П. К. в качеството на процесуален представител на М. Л. И. и Н. А. С., срещу определение на Апелативен съд [населено място] №69 от 01.02.2017г. по в.гр.д. № 262/2016г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без разглеждане искането им за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В същата е инкорпорирано изложение на основания по чл.280 ГПК.
Ответникът по жалбата – М. А. И., представляван от адв. Г.Г., в срока по чл. 287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение – правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба против обжалваното определение е процесуално допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК. Тя е насочена против определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане молба по чл.248 ГПК и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД. С първоинстанционното решение тези искове са уважени частично. С определение, постановено по реда на чл.248 ГПК първоинстанционния съд се е произнесъл и по претенциите за разноски. По подадените срещу решението въззивни жалби от заинтересованите страни, както и по подадената от ищците М. Л. И. и Н. А. С. частна жалба против определението по чл.248 ГПК е било образувано в.гр.д. № 262/2016г. по описа на Апелативен съд [населено място]. С постановеното по делото решение №69 от 01.02.2017г. въззивният съд е потвърдил изцяло Решение №512 от 23.10.2015 г., допълнено с Решение № 597 от 16.12.2015г., постановени по гр. д. № 72 по описа за 2013 г. на Смолянския окръжен съд, както и определение № 1223 от 15.12.2015 г., постановено по гр. д. № 72 по описа за 2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. С това решение въззивният съд не е присъдил разноски в полза на страните с оглед извода си, обективиран в мотивите на съдебния акт, за неоснователност на подадените въззивни жалби.
На 21.12.2016г. е била подадена молба от ищците в производството за изменение на въззивното решение в частта за разноските. С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд е оставил тази молба без разглеждане. За да постанови този резултат съдът е приел, че е недопустимо да измени сам решението си в частта, с която се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд по разноските, а би могъл да измени или допълни решението си единствено в частта за разноските, направени във въззивното производство, с каквото искане обаче не е сезиран с молбата.
Обжалваното определение е правилно. Съдът е този, който квалифицира исканията, отправени от страните по делото. В случая, определящо е не наименованието на молбата, подадена от молителите, а нейното съдържание. В случая с подадената молба молителите изразяват единствено несъгласието си с въззивното решение в частта на произнасянето по подадената от тях частна жалба досежно присъдените от първоинстанционния съд разноски. Искането им е за изменение на решението в тази част. Проверката за правилност на тази част от решението не може да се извършва по реда на чл.248 ГПК от постановилия решението съд. Такава проверка може да се извърши по реда на инстанционния контрол от касационната инстанция. К. съд в настоящия си състав констатира, че срещу въззивното решение е подадена и касационна жалба от М. Л. И. и Н. А. С., като по тази касационна жалба е образувано касационно дело №1600/2017г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение. В производството по това дело касационният съд ще се произнесе по правилността на въззивното решение и в тази му част в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. По реда на чл.248 ГПК въззивният съд може да измени или допълни решението си в частта на разноските за въззивното производство. В конкретния случай същият съобразявайки изхода по подадените въззивни жалби е обосновал извод, че разноски не следва да се присъждат, а същите да се понесат от страните така както са сторени в хода на въззивния процес. Искане за изменение или допълване на въззивното решение в тази му част, подлежащо на разглеждане по реда на чл.248 ГПК не е направено с молбата, както правилно е констатирал въззивният съд.
По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да се потвърди, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №69 от 01.02.2017г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д. № 262/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: