3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 827
С., 06.12. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3223/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. И. чрез пълномощник адв. Н. Д. против въззивно решение № 94 от 15.04.2016г. по в. гр. дело № 72/2016г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 515 от 22.12.2015г. по гр. дело № 343/2015г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен иска на Н. И. И. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вседствие трудова злополука и настъпилите в пряка причинно – следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законна лихва върху сумата от датата на деликта 06.11.2013г. до окончателното плащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправния въпрос – допустимо ли е трудова злополука да бъде доказана в хода на съдебния процес с правно основание чл. 200 КТ, при липса на проведено административно производство за установяване и признаване на злополуката за трудова по реда на КСО. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса е създадена противоречива съдебна практика; позовава се на съдебно решение по гр. дело № 2960/2008г. , второ г. о., ВКС, с което е прието, че няма пречка злополуката да се установи от съда в процеса по иск по чл. 200 КТ; сочи приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], чрез пълномощник адв. В. К. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Представя съдебна практика по поставения правен въпрос на Върховния касационен съд, съобразена при постановяване на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос е включен в предмета на делото, има отношение към част от решаващите правни изводи на съда за отхвърлянето на иска, но не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е отхвърлил иска като е приел, че не е доказан фактическия състав за реализиране на имуществената отговорност на работодателя за вреди причинени от трудова злополука – за процесния период от време ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора [населено място] и е полагал труд въз основа на Договор за отдаване на труд; не е бил страна по писмен трудов договор по смисъла на чл. 68 КТ и злополуката настъпила при и по повод възложената работа не се приравнява на трудова злополука по смисъла на чл. 200 КТ; при наличие на непозволено увреждане настъпилите вреди би могло да се репарират по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, какъвто иск не е предявен; след като липсва трудов договор и е извършена работа по граждански договор, не е възникнало трудово правоотношение с дружеството – ответник, същият не е работодател на пострадалото лице и не следва да отговоря по реда на чл. 200 КТ. Изложен е и допълнителен довод по приложението на чл. 200 КТ – установяването на трудовата злополука става по реда на специално административно производство, уредено в разпоредбите на чл. 57 – 60 КСО и чл. 61 -62 КСО, респ. липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт установяващ наличие на трудова злополука е пречка за уважаване на иск по чл. 200 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред. В подкрепа на този извод, въззивният съд се е позовал на задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд установена с решения по гр. дело № 622/2011г., четвърто г. о.; гр. дело № 1894/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 3766/2013г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, като изрично е посочил, че съдебното решение на което се е позовал ищецът, на което се позовава й в изложението за допускане на касационна обжалване, е изолирано, тази съдебна практика е изоставена в по – новата и вече утвърдена практика на ВКС с цитираните от съда съдебни решения. Съдът е цитирал й изключенията от принципа – три случая визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (причинено увреждане на повече от трима работници, злополука довела до инвалидност или смърт, или има основание за се предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт), за които предвид тежестта на увреждане законодателят е преценил, че следва да се предвиди по -голяма защита, като се е позовал и на решение по гр. дело № 2330/2014г., трето г. о., ВКС, какъвто не е настоящият случай.
Даденото с обжалваното решение разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие с утвърдената съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за касационното производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94 от 15.04.2016г. по в. гр. дело № 72/2016г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. И. И. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за касационното производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ