5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
С., 24.03. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4384/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. О. чрез пълномощник адв. Д. Д. против въззивно решение № 4753 от 09.06.2016г. по в. гр. дело № 3746/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.02.2016г. по гр. дело № 10816/2015г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Е. К. О. против [фирма] за признаване на извършеното със заповед № А-56 от 30.12.2014г. прекратяване трудовото правоотношение, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за незаконно и възстановяване на длъжността заеманата преди уволнението „шофьор съчленен автобус”.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си относно предмета на спора; за значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението и настъпването на неблагоприятни последици за работодателя и за последиците от неизпълнението на задължението на съда за доклад съгласно чл. 146 ГПК, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на Върховния касационен съд.
Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва наличие на основания за касиране на обжалваното решение. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Представя съдебна практика на ВКС относно понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина” като основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”. Прави искане за присъждане на юристконсулско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове па чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос за значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението и настъпването на неблагоприятни последици за работодателя в контекст неизпълнение на задължението на въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си относно предмета на спора. По третия правен въпрос няма развити съображения и поставянето му е заявено формално.
Жалбоподателят представя съдебна практика по приложението на чл. 189 КТ, във вр. с налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ за „системни нарушения на трудовата дисциплина”, според която системни нарушения на трудовата дисциплина има, когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения; трите нарушения все още не са санкционирани, или поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията на останалите не са заличени по реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ. За наличието на основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три или повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига работникът или служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанията за останалите да не е заличено по описания ред. Чрез посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. При преценката за съответност на нарушението с наложеното наказание в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ – тежест на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото задължение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя и формата на вината), обстоятелствата при които са извършени нарушенията, поведението на работника или служителя, като в посочената хипотеза дисциплинарните нарушения показват постоянство в укоримото поведение и липсата на самокритичност у работника или служителя – решения на ВКС по гр.д.№ 5348/2014г., трето г. о.; гр. дело № 1972/2009г., четвърто г. о. и гр. дело № 299/2009г., четвърто г. о. ( последните две цитирани в представено определение по гр. дело № 972/2015г., трето г. о., като задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК). В този смисъл е и представената с отговора на касационната жалба съдебна практика по гр. дело № 1306/2011г., четвърто г. о., ВКС към който са приложените и цитираните по горе две съдебни решения на ВКС.
По поставения процесуалноправен въпрос жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 241/2011г., първо г. о., ВКС, според което въззивният съд, като съд по съществото на правния спор е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика.
Дисциплинарното наказание на ищеца е наложено за допуснат преразход на гориво през м. ноември 2014г., след като на същия преди това, в период от една година (2014г.), са му били наложени още пет дисциплинарни наказания влезли в сила и не заличени към момента на заповедта за дисциплинарно уволнение – четири „забележка” и едно „предупреждение за уволнение”, като три от извършените нарушения са също за преразход на гориво.
Критериите на чл. 189, ал. 1 ГПК са приложени във връзка с наложеното наказание за „системни нарушения на трудовата дисциплина”, като съдът е съобразил цитираната съдебна практика относно правната характеристиката на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, отчитайки укоримото поведение на ищеца, изразяващо тенденция на незачитане на трудовата дисциплина, тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина свързано с неизпълнение на възложената работа по трудовата му функция съобразно длъжностната характеристика, техническите и технологични правила относно преразход и икономия на горива, което уврежда имуществото на работодателя и води до разпиляване на материали по смисъла на чл. 187, т. 3,т.9 и т.10 КТ.
Поставите въпроси се поддържат с твърдение, че автобусът е бил управляван заедно с друго лице, че преразходът е бил установен общо за автобуса, поради което и наложеното наказание не било съобразено с тези обстоятелства. Обстоятелствата са обсъдени от съда – за управлявания заедно с друг шофьор автобус за м. ноември 2014г. е установен преразход на гориво в размер на 322,70лв., като само за периода 01 – 16 ноември преразхода възлиза на 295,20л., при липса на установена техническа неизправност на автобуса, а за периода 17 – 19 ноември, когато автобусът не е управляван от ищеца, а от друг водач, е била реализирана икономия. Обсъждането не е дало основание на съда да изключи отговорността на ищеца, още повече, че всеки водач има личен персонален номер и попълва пътен лист, в който се отбелязва, какъв е извършен именно от него пробек километри и какво количество гориво е разходил, като наказанието на касационния ищец е наложено за „системно нарушаване на трудовата дисциплина”, което включва съвкупността от три или повече, в случая разнородни нарушения, за едно от които през месец ноември не е бил санкциониран, а наказанията за останалите да не е заличено.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото, с оглед направено искане от другата страна за присъждане на юристконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати сумата 80лв. по чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4753 от 09.06.2016г. по в. гр. дело № 3746/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. К. О. да заплати на [фирма] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 80лв. юристконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ