5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
С., 03.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 4542/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Л., подадена чрез адв. Б., АК- С., срещу въззивно решение № 63 от 03.06.2016г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д.
№ 144/2016г. С това решение е потвърдено решение № 506 от 11.01.2016г., постановено по гр.д. № 417 по описа за 2015г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове от Е. Л. Л. срещу [фирма] за връщане на сумата от 21 280, 90 евро, представляваща част от платена от него сума като цена по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.04.2008г., като платена на отпаднало основание, евентуално като платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението.
В изложението си по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1.) „Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД за извършено по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот плащане на продажната цена, поради последвало предоговаряне на цената в нотариалния акт?“, 2.) „ Когато с нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот страните са договорили по-ниска цена в сравнение с посочената в предварителния договор, тази промяна представлява ли съществено изменение на елементи /условия/ на сключения преди това предварителен договор?“,
3.) „Различната цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот дерогира ли договорената такава по предварителния договор?” За да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се позовава на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС и решение № 118/06.10.2010г. по т. д. № 1053/2009 г. на ВКС, I т.о. Сочи във връзка с позоваването на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК решение от 11.05.2004г. по гр. д. № 1402/2003г. на ВКС, II г.о., решение № 868/10.05.2012г. по т. д. № 1508/2011г. на СГС, VI – 9 състав, решение от 26.02.2010г. по в. гр. д. № 72/2010г. на Р.. Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по поставените въпроси.
Ответната страна [фирма] изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните.
Въззивният съд е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, евентуално – предл.1 ЗЗД. За да потвърди първоинстанционното решение е приел за установено, че на 04.04.2008г. между [фирма] от една страна, като продавач, и ищеца от друга, като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху описания апартамент, част от жилищната сграда, която предстои да бъде изградена в поземлен имот, находящ се в землището на [населено място] хан, ведно със съответните ид. части от сградата и от правото на строеж върху имота, за сумата от 34 190 евро, платима на договорени вноски; че продавачът се е задължил да извърши със свои средства строителството на сградата, предмет на договора, съгласно одобрените работни проекти, да построи за купувача договорения недвижим имот в напълно завършен вид в срок до 31.08.2009г., да предаде апартамента в посочения срок, в уговорения вид и да прехвърли с нотариален акт собствеността на обекта; че купувачът е поел задължение да заплати уговорената цена в размера и сроковете на фиксираните в договора вноски, както и да се яви в указан от продавача срок в определена от същия нотариална кантора за прехвърляне на собствеността по нотариален ред; че на 02.10.2009г. продавачът е предал на купувача владението на завършения апартамент, отговарящ на одобрените архитектурни проекти и уговорената степен на завършеност ; че купувачът е заплатил цената по предварителния договор, като последната вноска е направена в деня преди сключването на окончателен договор за покупко-продажба за сумата от 21 040 лв., без ДДС; че към момента на изповядване на сделката апартаментът е изграден до етап „груб строеж” и жилищният комплекс, в който се намира, е въведен в експлоатация на 23.03.2011г.
Съобразно тези фактически констатации въззивният съд е заключил, че първият елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване е налице, тъй като ответното дружество е получило плащане на продажната цена по предварителния договор от 04.04.2008г. – общо 34 190 евро, платени на вноски, но не се установява осъществяването на втория елемент – полученото да е при отпаднало основание, съответно без основание, тъй като сумата по предварителния договор е платена на надлежно правно основание – сключен между страните действителен и изпълнен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
За неоснователен е счетен основният довод на ищеца за отпадане на договорното основание за извършеното плащане, поради последвало предоговаряне на цената по предварителния договор. Съдът е приел, че доказателства за извършено предоговаряне и постигане на съгласие между страните за промяна на цената по предварителния договор със същественото й намаляване не са ангажирани. Нещо повече, при анализ на обстоятелствата относно плащането на последната вноска и сключването на окончателния договор, извършено на следващия ден, се формирал противният извод за наличие на воля и съгласие за получаването именно на пълната стойност съобразно договора от 04.04.2008г. Счетено е, че различната цена по нотариалната сделка не дерогира договорената такава по предварителния договор, тъй като в случая той освен обещание да се прехвърли собствеността на бъдещ предстоящ за изграждане жилищен имот, включва и договор за строителството /изработка/ на имота, с уговорено конкретно пълно завършване и оборудване на обекта, както и изрично благоустрояване на прилежащия терен. Това обуславяло разликата в цената между сключения комбиниран предварителен договор и визираната в нотариалния акт продажна цена. С оглед на това съдът посочил, че при липсата на предоговаряне в твърдения от ищеца смисъл, вписаната по-ниска цена в нотариалния акт сама по себе си не доказва постигнато между страните съгласие за предоговаряне. За неотносими счел обстоятелствата относно разлика в квадратурата на апартамента по предварителния и окончателния договор и прехвърлените ид.части от терена вместо ид.части от правото на строеж, тъй като страните се договорили за поетите от тях насрещни задължения по двете сделки и тези разлики били скрепени с тяхната изрична воля. Обстоятелството, че е налице пълно изпълнение на задълженията по двата договора, предварителния и окончателния, изключвало връщане на дадено и получено изпълнение, поради отпаднало основание или начална липса на такова.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК по отношение на поставените въпроси. Същият не е формулирал обуславящ правните изводи на съда правен въпрос. Решаващият мотив на въззивния съд, въз основа на който е приел исковата претенция за неоснователна е, че заплатената в изпълнение на сключения между страните предварителен договор сума представлява насрещна престация срещу задължението на ответника да изгради процесния обект и да прехвърли собствеността върху него. Същата е уговорена глобално – не единствено като продажна цена, за да се поставя въпросът за евентуалното й предоговаряне и правното значение на поведението на страните в тази насока, а обхваща и възнаграждението на ответника за изработеното. В този смисъл поставените въпроси касаят различна хипотеза и са неотносими.
При липса на общо основание безпредметно се явява обсъждането на специфичните предпоставки, тъй като обосновката им е привързана към поставените въпроси, визиращи различен правен спор.
В обобщение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от 03.10.2016 г. в размер на 1300 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 63 от 03.06.2016г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д.
№ 144/2016г.
ОСЪЖДА Е. Л. Л. да заплати на [фирма] сумата от 1 300 /хиляда и триста/ лева разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: