4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 795
С., 29.11. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
търг. дело № 61306/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от изпълнителните директори Р. Я. и К. Р. чрез юрисконсулт М. Я. против въззивно решение № 29 от 02.02.2016г. по в. търг. дело № 793/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 86 от 16.07.2015г. и определение № 471 от 07.10.2015г. по т. д. № 58/2014г. на Шуменски окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, след оставяне на исковата молба без движение, за изправяне пасивната легитимация на ответника съобразно дадените указания.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси – може ли съдът да дава указание на ищовата страна относно това, срещу кого да насочи иска си, и нарушава ли това указание принципа на равенство на страните, респ. при разглеждане на спора нарушава ли принципа на състезателното начало в граждански процес (чл. 8 ГПК), съгласно който страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства по тях; тъй като хипотезите за редовност на исковата молба лимитативно са уредени в чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК и не могат да се тълкуват разширително, то налице ли е противоречие между обстоятелствената част и петитума в случай, че ищецът държи на така подадената искова молба. Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 3228/2014г. на Софийски градски съд. Поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. О. чрез пълномощник адв. С. И. в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че даденото с обжалваното решение разрешение на поставените правни въпроси са в съответствие ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което съдът се е позовал.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 226 КЗ (отм.), вр. чл. 269 КЗ (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е действал неправилно, като се е занимал с редовността на исковата молба, преценявайки процесуалноправната легитимация на ответника по предявения иск, с което били нарушени принципите на равенство на страните в процеса и състезателното начало.
В. съд е обезсилил първоинстанционното решение като е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като са привлечени да отговорят по иска страни различни от сочената страна по материалното правоотношение – чуждестранният застраховател, който следва да се призове чрез местния си представител /представители/ за уреждане на претенции по чл. 269 КЗ (отм.); първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 129 ГПК за проверка редовността на исковата молба в съответствие с изискванията на т. 5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – да конституира като страна – ответник по иска страната по соченото материално правоотношение, поради което е постановил решение по нередовна искова молба. При тези съображения, съдът е приел, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, след оставяне на исковата молба без движение за изправяне пасивната легитимация на ответника.
Решаващите изводи на съда не влизат в противоречие със съдебната практика на Върховният касационен съд, според която, съдът следи служебно да надлежното извършване на процесуалните действия, в това число надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната правоспособност и надлежното им представляване. Нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално нелигитимирано, неправоспособно и ненадлежно представлявано лице. Когато посоченото в исковата молба лице е процесуално нелегитимирано да отговоря по предявения иск, или според изискванията на закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация (чл. 27 ГПК), съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. В този смисъл решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 1356/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 1571/2009г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 209 ГПК, Тълкувателно решение № 1/09.12.2003г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Този подход е възприет от въззивния съд при постановяване на решението. Съдът е констатирал, че искът е предявен срещу страна, различна от страната сочена да отговоря по материалното правоотношение, т. е. нередовността на исковата молба е засягала конституирането на страните, за която съдът следи служебно. Приел е, че решението е постановено по отношение на ненадлежен ответник и поради това е процесуално недопустимо – съдът не е имал право да разгледа и реши спора по същество по отношение на лице чуждо на правния спор; в съответствие с приетото в т. 5 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК и в изпълнение на задълженията визирани в чл. 7 ГПК, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, със съответните указания за оставяне на исковата молба без движение за изправяне на пасивната легитимация.
Твърденията, че въззивният съда бил нарушил принципа на равенство на страните и състезателното начало в процеса не засягат решаващите изводи на съда, тъй като за валидността и допустимостта на решението, съдът следи служебно и посочените принципи нямат отношение към поставените правни въпроси, когато се касае до нередовност на исковата молба, свързана с процесуалната легитимация на страните, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на установена задължителна съдебна практика изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 02.02.2016г. по в. търг. дело № 793/2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ