6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
С., 22.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 4505/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. С., подадена чрез адв. М. В., срещу въззивно решение № 5549 от 29.06.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.
№ 4455/2016г. С това решение е потвърдено решение от 06.01.2016г., постановено по гр.д. № 32209 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявеният от С. Т. С. срещу И. Т. К. и С. И. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на урегулиран поземлен имот, обективиран в нот. акт № 15, том I, рег. № 720, дело № 11 от 04.04.2012г. на нот. Б. Н. и иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С. Т. С. срещу И. Т. К., С. И. К., К. Б. З. и Л. П. П. за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Т. С. е собственик на процесния урегулиран поземлен имот и за предаване на владението му.
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните материалноправни въпроси: 1./ „От какво произтичат задълженията на страните по двустранен договор – от самия договор или от пълномощното между една от страните и трето лице?“, 2./ „Когато в пълномощното пълномощникът е овластен да получи продажната цена по договор за продажба, но в договора самият пълномощник е уговорил плащане директно на продавача, купувачът на кого следва да изпълни, за да се счита изправна страна?“, 3./ „ Налице ли е неточно изпълнение или неизпълнение на задължението за плащане на цената от страна на купувача, ако плати на пълномощник на продавача, вместо на самия продавач, когато плащането директно на продавача е изрично уговорено в договора за продажба?“ Развива доводи, че по отношение на така поставените въпроси не съществува задължителна практика на ВКС, а произнасянето по тях ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като ще се внесе яснота относно прилагането на правните разпоредби, свързани със задълженията по договор за продажба и конкретно във връзка със задължението за плащане. В този смисъл произнасянето на касационната инстанция би установило общия разум и морал, въздигнати в принципи при прилагането на закона в разпоредбата на чл. 5 от ГПК, като същевременно ще отстрани непълнота в законодателството.
Ответниците по касационната жалба К. Б. З. и Л. П. П. в писмен отговор, чрез адв. К., изразяват становище за липса на предпоставките за допускане на касационната жалба до разглеждане, а по същество за неоснователност на същата. Претендират разноски.
Ответната страна С. И. К. в писмен отговор, подаден чрез адв. Р.Г., взема становище за липса на основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Ответната страна И. Т. К. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че съгласно текста на нотариалния акт, обективиращ разпоредителната сделка, чието разваляне се иска, ищецът се е разпоредил в полза на ответниците И. К. и С. К. с процесния имот, чрез своя пълномощник Н. М. Х., срещу уговорена продажна цена от 27 226 лв., която следвало да бъде заплатена в 10-дневен срок от сключване на договора по банкова сметка, посочена от продавача. Прието е също, че сделката е сключена от името на ищеца от лице с надлежно учредена представителна власт, съгласно изразената воля на същия в представеното нотариално заверено пълномощно, с установена от СПЕ автентичност, съгласно което на пълномощника е предоставено правото да се разпорежда с конкретен недвижим имот при условия и цени каквито прецени и да получи цената от купувача по сделката. Доколкото в пълномощното е посочен конкретен имот, предвидено е че пълномощникът може да избере вида на разпореждането, както и да определи цената, а впоследствие да я получи, въззивният съд е обосновал извод, че пълномощникът е действал в рамките на представителната си власт. След анализ на събраните доказателства за безспорно е прието, че плащането на цената по сделката е извършено от купувачите по сметка на пълномощника в посочения в нотариалния акт срок – 10 дни след сключване на сделката, а именно на 05.04.2012г. Въззивният съд, позовавайки се на нормата на чл. 75 ЗЗД, е формирал извод, че купувачите са изпълнили своето задължение да платят цената и тяхното изпълнение има погасителен ефект, тъй като е направено по сметката на лице, изрично упълномощено от продавача да получи цената. Посочил е, че начинът на извършване на плащането – чрез отделни частични преводи в рамките на един час, е напълно допустим и законен способ за изпълнение на едно парично задължение, представляващ технически способ на извършване на плащането, в пълно съответствие с общия размер на задължението за цената по нотариален акт, поради което с отделните преводи не се е нарушила забраната за частично изпълнение. За допустимо и законно е счетено и изтеглянето на парите от пълномощника веднага след като са извършени преводите, доколкото същият е упълномощен да получи изпълнение по сключения договор. При тези съждения е заключено, че липсва виновно неизпълнение по договора от страна на купувачите, поради което не са налице предпоставките по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и няма основание за разваляне на договора. В допълнение въззивният съд е посочил, че ищецът, като продавач по процесната сделка, действително има право да получи реално продажната цена, платена на неговия пълномощник, за което съществува отделен иск, който може да предяви срещу последния. С оглед на формираните правни изводи за неоснователен е приет и предявеният ревандикационен иск срещу последващите приобретатели на имота, основаващи правото си на собственост на валидна правна сделка, сключена с лицето Е. В. В., който от своя страна придобил собствеността върху него по силата на договор за покупко-продажба, сключен с ответниците И. К. и С. К.. Въззивният съд е обосновал, че след като ищецът се е разпоредил с процесния имот с валидна правна сделка, която не подлежи на разваляне, не може да се легитимира като собственик спрямо третите лица-последващи приобретатели. Допълнил е, че дори и процесният договор да бъде развален, това обстоятелство е непротивопоставимо на последващите приобретатели, съобразно чл. 88, ал.2 ЗЗД, тъй като исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана на 02.09.2013 г.- след датата, на която е вписан нотариалният акт, с който третите лица са придобили вещните правата върху процесния имот – 09.07.2012 г.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Поставените от касатора въпроси, макар и непрецизно формулирани, се свеждат до по – общия въпрос „относно погасителния ефект на плащане, извършено на трето лице когато според обстоятелствата, при които е извършено, може да се приеме, че то е овластено от кредитора да получи изпълнението“. Въззивният съд се е произнесъл по този въпрос, съобразявайки обема на представителната власт на пълномощника Х. и волята на страните по прехвърлителната сделка и позовавайки се на нормата на чл. 75 ЗЗД е приел, че изпълнението има погасителен ефект след като е направено по сметката на изрично упълномощено от продавача да получи цената лице. В този смисъл е налице общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, обуславяща допускане на касационно обжалване. Касаторът не обосновава приложението на поддържаната специфична такава по чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК. По поставения въпрос е формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, служебно известна на настоящия състав, в която във връзка с приложението на чл. 75, ал.1 и ал. 2 ЗЗД последователно се застъпва разбирането, че длъжникът се освобождава от задължението не само когато изпълнението на задължението е направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, но и когато добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да приеме изпълнение. Ако вземането не е получено лично от кредитора, но същият го е потвърдил, възползвал се е от него или изпълнението е отишло в негова полза или за него е възникнало право на иск срещу лицето, получило изпълнението, то същото има погасителен ефект. В този смисъл са решение № 166 от 30.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 5946/2013г. на IV г.о., решение № 787 от 18.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 1539/2009г. на IV г.о. и решение № 216 от 27.11.2012г. на ВКС по т. д. № 882/2011г. на II т.о. и др. Постановеното от въззивния съд решение е изцяло съобразено с тази задължителна съдебна практика. Касаторът не обосновава необходимостта от промяна на създадената съдебна практика, поради неточното тълкуване на правната норма, довело до тази практика или необходимостта от осъвременяването й с оглед настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В обобщение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски следва да се присъдят на ответниците по касацията К. Б. З. и Л. П. П. в размер на 400 лв., съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.10.2016г., както и на ответницата С. И. К. в размер 200лв., съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.10.2016г.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 5549 от 29.06.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.
№ 4455/2016г.
ОСЪЖДА С. Т. С. да заплати на К. Б. З. и Л. П. П. сумата от 400.00 /четиристотин/ лева разноски пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА С. Т. С. да заплати на С. И. К. сумата от 200.00 /двеста/ лева разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: